Р Е Ш Е Н И Е
№54 23.02.2018г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На
двадесети
февруари 2018г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
ПРОКУРОР: Константин
Тачев
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №644 по описа за 2017г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 от
АПК вр. с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, образувано по исковата молба на Р.Р.Х. *** с
искане за осъждането й да заплати сумата от 100лв., представляваща обезщетение
за претърпени от ищеца имуществени вреди / изплатено възнаграждение на един
адвокат/ от незаконосъобразно Наказателно постановление №14-1228-001241/04.08.2014г.
издадено от Началник група към ОДМВР Стара Загора. Наказателното постановление
е отменено с влязло в сила на 11.03.2015г. Решение №96/10.02.2015г.,
постановено по АНД №1699/2014г. по описа на РС
Стара Загора, по което ищеца е представляван от адвокат по силата на договор за
правна защита и съдействие №069197/15.09.2014г. срещу сумата от 100лв.,
изплатена в брой. Договора е приложен по АНД №1699/2015г. по описа на РС Стара
Загора на стр.5 по делото. В исковата молба се твърди, че е налице фактическия
състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, а именно издаден е незаконосъобразен
административен акт – НП №14-1228-001241/04.08.2014г. от Началник група при ОД
МВР Стара Загора, , отменен с влязло в сила съдебно решение, постановено по
въззивната жалба на ищеца, а за успешната защита срещу наложеното
административно наказание е заплатено възнаграждение за един адвокат в размер
на 100лв., представляващо пряка и непосредствена имуществена вреда. Претендира се и законната лихва върху сумата
от 100лв., считано от датата на нейното плащане – 14.09.2014г., до
окончателното изплащане на главницата. От съда се иска присъждане и на възнаграждение
за един адвокат, представлявал ищеца в настоящото административно производство,
и изплатено в брой, съгласно представения договор за правна защита и съдействие
от 04.12.2017г., приложен на стр.5 по делото. Искане за присъждане на
заплатената държавна такса не е направено изрично, но в откритото съдебно
заседание процесуалния представител иска присъждане на разноските по настоящото
дело.
Ответника ОД МВР Стара Загора не
представя писмен отговор, не се представлява в съдебно заседание.
Представителя на Окръжна прокуратура
Стара Загора дава заключение за основателност на исковата претенция.
Административен съд Стара Загора като
взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното: Исковата молба е допустима, а разгледана по същество е основателна за
сумата от 100лв, представляваща възнаграждение за един адвокат, изплатено до
приключване на АНД №1699/2014г по описа на РС Стара Загора. Искането за
присъждане на лихва върху сума, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение е неоснователно, предвид на правилото, че лихви върху разноски
не се дължат.
От приложеното АНД №1699/2014г. по описа на РС Стара
Загора се установява, че Наказателно постановление №14-1228-001241/04.08.2014г.
от Началник група при ОД МВР Стара Загора с наложено на ищеца административно
наказание „глоба” в размер на 100лв. за нарушение на чл.6 т.1 и на основание
чл.179 ал.2 от Закона за движение по пътищата е отменено с влязло в сила на 11.03.2015г.
Решение №96/10.02.2015г., постановено по АНД №1699/2014г. по описа на РС Стара Загора.
Въззивната
жалба, по която е образувано АНД №1699/14г.
по описа на РС Стара Загора е изготвена от адвокат, упълномощен по силата на
договор за правна защита и съдействие, който е участвал в проведените две
съдебни заседания и е получил възнаграждението си в брой преди приключване на
устните състезания.
Състава на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ е изпълнен, тъй
като първата предпоставка за възникване на отговорността е факт с влизане в
сила на съдебното решение за отмяна на незаконосъобразното наказателно
постановление. Втората предпоставка е причинен като пряка и непосредствена
последица вредоносен резултат, за наличието на която се прилага ТР №1/15.03.2017г.
на ВАС на РБ, ОСС на І-ва и ІІ-ра колегии, според което на обезщетяване по реда
на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ подлежат изплатените
адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната на
незаконосъобразни наказателни постановления. Следователно само адвокатското
възнаграждение, което е платено в хода и до приключване на устните състезания в
последната съдебна инстанция по проверка законосъобразността на обжалвано
наказателно постановление може да бъде квалифицирано като пряка и непосредствена
последица от незаконосъобразна дейност на административния орган по налагане на
административно наказание. В подкрепа на този довод, освен ТР №1/15.03.2017г е
и разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК, приложима на основание чл. 46 ал.2 от ЗНА,
която е основната материално правна норма, уреждаща института на видовете
разноски по съдебните дела – такси, разноски в производството и възнаграждение
за един адвокат, като преди изчерпателното им изброяване, законодателя е използвал
минало свършено време на глагола „плащам”, при формиране на определението „заплатените”
т.е. онези суми, представляващи такса, разноски в производството и
възнаграждение на един адвокат, които са платени до неговото приключване, могат
да бъдат предмет на възмездяване. Това основно за института на разноските
материално правило, не е игнорирано от особения ред за присъждане на
разноските, сторени в хода на административно наказателни производства и в
настоящия случай е изпълнено. Изискването за присъждане само на онези разноски,
които са изплатени до приключване на административно наказателното
производство, основано на правилата ГПК влече след себе си приложение и другия
правен принцип, а именно, че лихви върху разноски не се дължат. Особения ред на
ЗОДОВ, по който адресатите на незаконосъобразни наказателни постановления и
страни в съдебните производства по тяхната проверка, могат да искат осъждане на
ответната страна да заплати разноските за един адвокат не е основание вземането
да бъде определено като лихвоносно. Разноските винаги са имуществена вреда и
поради това в ГПК и в АПК е предвидено тя да се възмездява от ответната страна
по спора, за която решението на съда е неблагоприятно, но същата не е
лихвоносно вземане. Обратното становище би довело до неоснователно обогатяване.
Настоящия състав на АС Стара Загора счита, че възнаграждението за адвокат
платено за защита срещу незаконосъобразна правораздавателна дейност на
администрацията е нелихвоносно вземане, точно както не е лихвоносно вземането
за разноски за адвокатска защита по всички други съдебни производства. Само за
пълнота – ако се изключат правилата на ГПК относно разноските, които изискват
да се присъждат само заплатените до приключване на устните състезания, ще
следва да се допусне събиране на доказателства за настъпването на тези
имуществени вреди едва в хода на исковото производство, само въз основа на
доказано участие на упълномощен адвокат в приключилите административно
наказателни съдебни дела. Съдебната практика обаче изисква доказателствата за
плащане на неговото възнаграждение да са представени до приключване на устните
състезания в последната инстанция по образуваните административно наказателни
производства, по аргумент от правилата на ГПК. Налага се извода, че реда на
ЗОДОВ, както и признатата по силата на задължителното тълкувателно решение,
причинно следствена връзка, не са основание да се присъждат лихви върху
заплатени възнаграждения за един адвокат по административно наказателни дела,
но не и по другите съдебни производства.
Воден от тези мотиви, Административен
съд Стара Загора
РЕШИ
ОСЪЖДА ОД на МВР Стара
Загора да заплати на Р.Р.Х. ЕГН:********** сумата от 100лв/сто/, представляваща
имуществени вреди от незаконосъобразно НП№14-1228-001241/04.08.2014г., издадено
от Началник група към ОД МВР Стара Загора.
ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на лихви като неоснователно.
ОСЪЖДА ОД на МВР Стара Загора да заплати на Р.Р.Х. ЕГН********** сумата
от 310лв/триста и десет/, представляваща разноски по адм.д.№644/17г по описа на
АС Стара Загора.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е
обявено.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: