Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 71 28.03.2018г. град
Стара Загора
В
И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският
административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми
февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова и с участието
на прокурор като
разгледа
докладваното
от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 666 по описа за 2017г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с
чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на Д.Н.М. ***, против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 17-0447-000105 от 01.12.2017г.,
издадена от мл. автоконтрольор при Районно управление – Гълъбово към Областна
дирекция на МВР – Стара Загора, с която заповед, на основание чл.171, т.1, б. „д”
от ЗДвП, на Д.М. е наложена принудителна административна мярка – „временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство”, до заплащане на
дължимата глоба.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на
оспорения административен акт, като по същество съображенията са за постановяването му
в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон, при неспазване
на изискванията за съдържание на акта и в несъответствие с целта на закона.
Жалбоподателят поддържа, че не е изпълнено императивното законово изискване за
посочване на конкретните фактически основания за издаването на заповедта, тъй
като от изложеното в акта не може еднозначно да се установи, кое точно
противоправно поведение е възприето като основание за прилагане на
принудителната административна мярка по чл.171, т.1, б. „д”
ЗДвП. Оспорва наличието на допуснато от него нарушение на чл.157, ал.8 от ЗДвП, като материалноправно основание за налагане на
ограничението. Твърди, че посочените в заповедта като незаплатени фишове за
налагане на глоби, не са му били връчвани, поради което същите не са влезли в
сила и съответно не е изтекъл срокът за доброволно изпълнение на задълженията
за заплащане на глобите, наложени с тези фишове. С оглед на което поддържа, че необосновано и
при неправилно приложение на закона решаващият административен орган е приел,
че е налице законово регламентираната материалноправна предпоставка за
прилагане на принудителната
административна мярка по чл.171, т.1, б. „д” ЗДвП. Направено е
искане за отмяна на оспорената заповед, като
незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата – младши автоконтрольор
при Районно управление – Гълъбово към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, чрез
процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и
моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че оспорената заповед и приложената с
нея принудителна административна мярка са постановени в съответствие и при спазване на закона.
Въз
основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
На
жалбоподателя Д.Н.М., е съставен Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № 17-0447-000584 /бланков № Д - 194293/ от 01.12.2017г.
Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на
това, че на 01.12.2017г., 11:10ч, по път ІІІ-554 км39 община Гълъбово, в посока
север, Д.М. управлява лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № РВ8114ВХ, собственост
на В.М.М., като водачът не е заплатил доброволно наложените глоби в срок, с
което е нарушил чл.157, ал.7 от ЗДвП.
С
оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 17-0447-000105 от 01.12.2017г., издадена
от мл. автоконтрольор при Районно управление – Гълъбово към Областна дирекция
на МВР – Стара Загора, на Д.М. е наложена принудителна административна мярка –
„временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство”, до заплащане на дължимата глоба. Обжалваният административен акт е
постановен на основание чл.22 от ЗАНН във вр. с чл. 171, т.1, б. „д” от ЗДвП,
като от фактическа страна е обоснован с обстоятелството, че на 01.12.2017г, около
11:10ч в гр. Гълъбово, Д.М. е управлявал МПС „Мерцедес“ рег. № РВ8114ВХ, като
не е изпълнил задължението си да заплати в едномесечен срок наложените му с фиш
№ М-381187/2017г., фиш М № 380821, фиш серия М № 377705 и фиш серия К №1365050/
2016г глоби.
Като
доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в образуваната
административна преписка по издаване на обжалваната Заповед № 17-0447-000105 от
01.12.2017г.; Справка за нарушител/водач на МПС – Д.Н.М., фиш серия
М № 381187 от 17.08.2017г.; фиш серия М № 380821 от 24.08.2017г., фиш серия М №
377705 от 30.10.2017г.; електронен фиш серия К №1365050; операционна бележка от
04.12.2017г. за касов превод към бюджета на сума в размер на 200лв. с наредител
Д.Н.М. и с посочено основание за плащане К №1365050; М-374084; М-381187, М-380821,
М-377705“ и др.
От
Справка за нарушител/водач на МПС, издадена за водача Д.Н.М., е видно, че в
системата са регистрирани като неплатени: фиш К № 1365050 от 03.10.2016г. на РУ
- Твърдица, ОД на МВР - Сливен; фиш № М/381187 от 17.08.2017г. на РУ - Ямбол,
ОД на МВР – Ямбол; фиш № М/37705 от 30.10.2017г. на РУ - Елхово, ОД на МВР - Ямбол и фиш № М/ 380821
от 24.08.2017г. на РУ – Ямбол, ОД на МВР - Ямбол.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването,
като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с
обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения преклузивен
срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б.”а”,
т.6 и 7 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите
за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица. По делото е представена
и приета като доказателства Заповед № 349з-2008 от 20.06.2017г. на Директора на
Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която на основание чл.43, ал.4 от
ЗМВР във вр. с чл.165 и чл.172, ал.1 и ал.2, т.3 от ЗДвП и Заповед №
8121з-1524/ 09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени
длъжностни лица от ОД на МВР – Стара Загора, които да издават заповеди за
прилагане на принудителни административни мерки по чл.171, т.1, б. „д“ от ЗДвП,
а именно полицейските инспектори с функционални задължения по контрол на
пътното движение и младши автоконтрольорите в ОД на МВР - Стара Загора сектор
„Пътна полиция“ и териториалните структурни звена. Следователно обжалваната
Заповед № 17-0447-000105 от 01.12.2017г. за прилагане на принудителна административна
мярка по чл.171, т.1, б. „д“ от ЗДвП, е издадена от материално и териториално
компетентен административен орган – младши автоконтрольор при Районно
управление – Гълъбово към ОД на МВР – Стара Загора.
Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочено е както правното основание за упражненото административно правомощие /чл.171, т.1, б. ”д“ от ЗДвП/, така и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от органа наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. ”д“ от ЗДвП – управление на моторно превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че с оглед вмененото му нарушение на чл.157, ал.8 във вр. с чл.190, ал.3 от ЗДвП, е следвало да бъдат изложени съображения относно наличието на такова нарушение, като основание за налагане на ПАМ. Действително, в обстоятелствената част на оспорения акт е посочено, че с описаното поведение Д.М. виновно е нарушил разпоредбата на чл.157, ал.8 във вр. с чл.190, ал.3 от ЗДвП. От това обаче не следва извод, че противоправното поведение, послужило като основание за издаване на заповедта за прилагането на ПАМ по чл.171, т.1, б. ”д“ от ЗДвП, не е конкретизирано и индивидуализирано от фактическа страна. За разлика от предходната редакция на чл.171, т.1, б. ”д“ от ЗДвП, предвиждаща налагане на ПАМ „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство” на водач, който управлява МПС в нарушение на разпоредбата на чл. 157, ал. 8 от ЗДвП, след изменението на закона /ДВ бр. 101 от 2016г., в сила от 21.01.2017г./, прилагането на тази ПАМ вече не свързва с нарушение на разпоредбата на чл. 157, ал. 8 от ЗДвП, а с управление на моторно превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане. В случая след като деянието, възприето от административния орган като материалноправно основание за налагане на принудителната административна, е обосновано от фактическа страна с посочването, че Д.М. е управлявал МПС, като не е изпълнил задължението си да заплати в едномесечен срок наложените му с фиш № М-381187/2017г., фиш М № 380821, фиш серия М № 377705 и фиш серия К №1365050/ 2016г глоби, очевидно липсата на фактическо обосноваване на допуснато от Д. М. нарушение на чл.157, ал.8 от ЗДвП, не представлява нарушение на изискванията по чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Противно на твърденията на жалбоподателя, непосочването дали процесните фишове са били връчени, датата им на връчване и влизането им в сила и респ. от кой момент е налице неизпълнение на нормата на чл.190, ал.3 от ЗДвП, не релевира нито формална незаконосъобразност на оспорения административен акт, нито води до невъзможност адресата на акта да разбере на какво фактическо и правно основание му е наложена принудителната административна мярка. С оглед на гореизложеното съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП и на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, за постановяване на мотивирана заповед за прилагане на ПАМ.
Съдебният
контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхваща преценката
налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти
/изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в нормата,
възприета като правно основание за неговото издаване, съответно - следват ли се
разпоредените с акта правни последици.
По дефиницията на чл.22 от ЗАНН принудителните административни мерки
се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните
нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от
тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите,
които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл.23 от ЗАНН). В случая оспорената
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0447-000105 от
01.12.2017г. е издадена на основание на чл.171, т.1, б. „д“ от ЗДвП, съгласно която
норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна
административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство“ на водач, който
управлява моторно превозно средство с наложено наказание глоба,
незаплатена в срока за доброволно заплащане – до заплащане на дължимата глоба. Следователно
прилагането на ПАМ по чл.171, т.1, б. „д“ от ЗДвП се свързва с управлението на
МПС от водач, на когото е наложено наказание глоба, незаплатена в законово
установения срок за доброволно плащане. За наличието на материалноправната
предпоставка по чл.171, т.1, б. „д“ от ЗДвП е достатъчно съществуването дори и
на едно задължение на водача на МПС за заплащане глоба, което задължение да не
е изпълнено в срока за доброволно плащане, като ирелевантно за прилагането на
ПАМ е дали глобата е наложена с наказателно постановление, с електронен фиш или
с фиш. Вида на акта, с който е наложена глобата, е от значение единствено за
преценката дали е изтекъл срока за доброволно плащане на глобата, доколкото за задължението
за глоба, наложена с наказателно постановление или с електронен фиш, законът в
разпоредбата на чл. 190, ал.3 от ЗДвП предвижда едномесечен срок за доброволно
изпълнение, който тече от влизане в сила на наказателното постановление,
електронния фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване, а
ако глобата е наложена с фиш, според чл.186, ал.7 от ЗДвП задължението следва
да се изпълни в 7 дневен срок от датата на издаването на фиша.
В случая приложената на Д.М. с обжалвания
административен акт ПАМ по чл.171, т.1, б. „д“ от ЗДвП, от фактическа страна се
основава на това, че на 01.12.2017г, около 11:10ч в
гр. Гълъбово Д.М. е управлявал МПС „Мерцедес“ рег. №РВ8114ВХ, като не е
изпълнил задължението си да заплати в едномесечен срок наложените му с фиш №
М-381187/2017г., фиш М № 380821, фиш серия М № 377705 и фиш серия К №1365050/
2016г глоби.
От доказателствата по делото, вкл. от Акт за установяване на
административно нарушение № 17-0447-000584 /бланков № Д194293/ от 01.12.2017г.
по несъмнен начин се установява, че на посочените в Заповед № 17-0447-000105 от
01.12.2017г. за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б. „д“ от ЗДвП дата, място и
час, Д.М. е управлявал лек автомобил
„Мерцедес“ рег. № РВ8114ВХ – обстоятелство, което не се и оспорва от
жалбоподателя.
Спорният въпрос се свежда до това, дали към момента на управление на МПС,
водачът Д.М. не е изпълнил задължението си да заплати в срока за доброволно
плащане наложените с посочените в обжалвания административен акт фишове глоби.
От изисканите, представените и приети като доказателства по делото фишове се
установява, че с фиш серия М № 381187/ 17.08.2017г., съставен от мл. полицейски
инспектор при РУ - Ямбол, на основание чл.186 във вр. с чл.185 от ЗДвП, за
нарушение на чл. чл.70, ал.3 от ЗДвП, на Д.М. е наложена глоба в размер на 10лв
/л.61/. Фишът е връчен на Д. М. на 17.08.2017г. /което обстоятелство е
удостоверено с положен от лицето подпис/ и при прилагане на чл.186, ал.7 от ЗДвП, срокът за
доброволно плащане на наложената глоба е изтекъл на 24.08.2017г. В законово
установения срок, както и към датата на издаване на обжалваната заповед за
прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б. „д“ от ЗДвП /01.12.2017г./, задължението за
заплащане на наложената с посочения фиш глоба, не е било изпълнено. С фиш серия
М №380821 от 24.08.2017г., съставен от полицейски инспектор при РУ – Ямбол, на основание
чл.186 във вр. с чл.185 от ЗДвП, за нарушение на чл.70, ал.3 от ЗДвП, на Д.М. е
наложена глоба в размер на 10лв /л.60/.
Фишът е връчен Д. М. на 24.08.2017г. /което обстоятелство е удостоверено с
положен от лицето подпис/ и при прилагане на
чл.186, ал.7 от ЗДвП, срокът за доброволно плащане на наложената
глоба е изтекъл на 31.08.2017г. В законово установения срок, както и към датата
на издаване на обжалваната заповед за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б. „д“
от ЗДвП /01.12.2017г./, това задължение за заплащане на наложената с посочения
фиш глоба също не е било изпълнено. С фиш серия М № 377705 от 30.10.2017г., съставен
от мл. автоконтрольор при РУ – Елхово,
на основание чл.186 във вр. с чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП, на М. е наложена глоба
в размер на 20лв /л.51/. Фишът е връчен Д. М. на 30.10.2017г. /което
обстоятелство е удостоверено с положен от лицето подпис/ и при прилагане на
чл.186, ал.7 от ЗДвП, срокът за доброволно плащане на наложената
глоба е изтекъл на 06.11.2017г. В законово установения срок, както и към датата
на издаване на обжалваната заповед за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б. „д“
от ЗДвП и това задължение за заплащане на наложената с посочения фиш глоба не е
било изпълнено. Фиш серия М № 381187/ 17.08.2017г., фиш серия М № 380821/
24.08.2017г. и фиш серия М № 377705/ 30.10.2017г. са подписани от жалбоподателя
Д.М., като с подписа си лицето е декларирало, че не оспорва допуснатите
нарушения като основание за неговото санкциониране и наложените му със
съставените фишове глоби. Във всеки един от фишовете са посочени данни за
сметката, по която може да се изпълни задължението и сроковете за заплащане на
глобата.
Следователно
от доказателствата по делото по несъмнен начин се установява, че към момента на
издаване на Заповед № 17-0447-000105 от 01.12.2017г. и съответно на приложената
със заповедта принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. „д” ЗДвП,
водачът Д.М. е имал незаплатени в срока за доброволно изпълнение глоби,
наложени му с фиш серия М № 381187/ 17.08.2017г; фиш серия М № 380821/
24.08.2017г. и фиш серия М № 377705/ 30.10.2017г., които фишове, противно на
твърденията на жалбоподателя, са му били надлежно връчени на датата на тяхното
съставяне и не са били оспорени по предвидения в ЗДвП процесуален ред.
По
делото не се доказа единствено, че Д. М. има неизпълнено в срока за доброволно плащане
задължение за глоба, произтичащо от електронен фиш серия К № 1365050/2016г. С електронен фиш серия К № 1365050/ 03.10.2016г.
на ОД на МВР - Сливен, на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП във вр. с чл.182, ал.2,
т.3 от ЗДвП на Д.М. е наложена глоба в размер на 100лв /л.56/. Според чл.189,
ал.5 електронният фиш се връчва на лицето по чл.188 ал.1 или ал.2 с препоръчано
писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от
министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на
функциите и правомощията им. В 14 дневен срок от получаването му собственикът
заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на МВР писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството
му за управление на моторно превозно средство. В случая процедурата по чл.189,
ал.5 от ЗДвП не е била изпълнена - ЕФ серия
К № 1365050/ 03.10.2016г. не е връчен на Д. М., което обстоятелство е
удостоверено от длъжностно лице от ОД на МВР – Сливен. Съгласно чл.189, ал.8 от
ЗДвП електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН, като жалбата срещу
него се подава в 14 дневен срок от получаването му. Следователно към момента на
издаване на Заповед № 17-0447-000105 от 01.12.2017г. за прилагане на ПАМ по
чл.171, т.1, б. ”д” ЗДвП, ЕФ серия К №1365050 не е бил влязъл в сила и
съответно срокът за доброволно изпълнение на задължението за заплащане на глоба,
произтичащо от електронния фиш, изобщо не е започвал да тече. С оглед на което неправилно
и необосновано упражненото с оспорената заповед административно правомощие за
прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б. „д“ от ЗДвП, се основава и на неизпълнено
от Д.М. задължение за заплащане в едномесечен срок на наложена му с ЕФ серия К
№1365050/ 2016г. глоба.
Доколкото обаче,
както вече беше посочено, за наличието на материалноправната предпоставка по
чл.171, т.1, б. „д“ от ЗДвП, е достатъчно съществуването дори и на едно
неизпълнено от водача на МПС задължение за заплащане глоба, обстоятелството, че
жалбоподателят Д. М. няма неизпълнено в срока за
доброволно плащане задължение за глоба, произтичащо от електронен фиш серия К
№1365050/2016г., не обуславя извод за незаконосъобразност на оспорения
административен акт. След като по делото е установено по безспорен и несъмнен
начин, че към момента на издаване на обжалваната заповед и на прилагане на принудителната
административна мярка по чл.171, т.1, б. „д“ от ЗДвП, законово регламентирания срок за заплащане на всяка една от глобите,
произтичащи от фиш серия М № 381187/ 17.08.2017г; фиш серия М № 380821/
24.08.2017г. и фиш серия М № 377705/ 30.10.2017г., е бил изтекъл, неплащането в срока за доброволно изпълнение на
която и да е от глобите, наложени с посочените фишове, е било основание за
прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б. „д“ ЗДвП.
Предвид така установените по делото
факти съдът намира, че са налице елементите на правопораждащия фактически
състав, с който правната норма на чл.171, т.1, б. „д” от ЗДвП свързва
издаването на заповед за прилагане на ПАМ „временно отнемане
на свидетелството за управление на моторно превозно средство”. Административният
орган обосновано е приел, че управлението на МПС от водач, на който с фиш серия М № 381187/ 17.08.2017г; фиш серия М № 380821/ 24.08.2017г. и фиш
серия М № 377705/ 30.10.2017г., са наложени наказания „глоба“, които не са заплатени в
срока за доброволно заплащане, съставлява законово регламентирано
материалноправно основание за налагане на ограничителната мярка. В този смисъл
оспореният административен акт се явява постановен при правилно приложение на
материалния закон, като прилагането на обжалваната ПАМ освен че е фактически
обосновано и доказано от гл.т наличието на материалноправната предпоставка по чл.171, т.1, б. „д” ЗДвП, се основава и на
необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидената в закона
цел. От анализа на нормативната уредба на принудителната
административна мярка по чл.171, т.1, б. „д“ ЗДвП - „временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство” на
водач, който управлява МПС с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за
доброволно заплащане, е видно, че законодателят цели да създаде правни гаранции
за своевременно заплащане на наложените на водачите на МПС глоби. Това е и в
обществен интерес, защото на всеки нарушител на изискванията на ЗДвП трябва не
само формално да бъде наложено наказание, но и това наказание да бъде ефективно
изпълнено - само чрез своевременно изпълнение на наложеното наказание може да
се гарантират целите на ЗДвП.
Дали
поведението на Д.М. правилно е квалифицирано като нарушение на чл.157, ал.8 във
вр. с чл.190, ал.3 от ЗДвП, е въпрос, който би бил релевантен за преценката за
законосъобразността на наказателното постановление, в случай, че такова бъде
издадено въз основа на съставения АУАН № 17-0447-000584 от 01.12.2017г.
Доколкото описаното в заповедта фактическото основание, с което е мотивирано
упражненото административно правомощие /”управление на МПС с наложено наказание
глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане”/, се субсумира в посочената
като правно основание за налагането на ПАМ норма, дори да се приеме, че
неправилно в обжалваната Заповед № 17-0447-000105 от 01.12.2017г. като нарушена
е посочена разпоредбата на чл.157, ал.8 във вр. с чл.190, ал.3 от ЗДвП, това не
обуславя извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт и на
наложената с него принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. „д”
ЗДвП.
По аргумент от разпоредбата на чл.142, ал.1 от АПК
съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента
на неговото издаване. Ето защо извършеното от Д. М. на 04.12.2017г. /т.е след
издаването на Заповед за прилагане на ПАМ
№ 17-0447-000105 от 01.12.2017г./ плащане на задълженията за глоби, наложени с
посочените в заповедта фишове, е ирелевантно за материалната законосъобразност
на оспорения акт. С оглед предвидения в закона и посочен в Заповед №
17-0447-000105 от 01.12.2017г. срок, до който се прилага ПАМ – „до заплащане на
дължимата глоба“, с извършеното плащане на практика се прекратява действието на
ПАМ по чл.171, т.1, б. „д” ЗДвП. Следователно в случая извършеното плащане на
наложените глоби е юридически факт от категорията на правопрекратяващите,
относим към действието на заповедта и на наложената с нея ПАМ, а не
правоизключващ такъв досежно основанието за възникването на публичното право на
административния орган да наложи ограничението по чл.171, т.1, б „д” от ЗДвП
към момента на неговото упражняване. Заплащането на глобите след
постановяването на обжалваната заповед не заличава с обратна сила основанието
за налагането на ПАМ и съответно не води до незаконосъобразност на издадената
заповед по чл.171, т.1, б. „д” ЗДвП поради липса на материалноправна
предпоставка, а има за последица прекратяване действието на ограничението по
приложената временна ПАМ.
Отчитайки превантивния и
преустановителен характер и съдържанието на мярката, наложена с оспорения акт,
както и целта на закона, съдът приема, че при провеждане на административното
производство не са допуснати нарушения на регламентираните процесуални правила.
С оглед на изложеното съдът намира че обжалваната заповед, като издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, при спазване на административно-производствените правила и съобразяване с целта на закона, е правилна и законосъобразна. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Водим от
горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен
съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Н.М. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 17-0447-000105 от 01.12.2017г., издадена от мл. автоконтрольор при
Районно управление – Гълъбово към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с
която на основание чл.171, т.1, б. „д” от ЗДвП, на Д.М. е наложена принудителна
административна мярка – „временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство”, до заплащане на дължимата глоба, като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.