Р Е Ш Е Н И Е

№63 20.03.2018 год. гр. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорски административен съд, шести състав на двадесет и седми февруари две хиляди и осемнадесета година в открито съдебно заседание, в състав

Председател: Михаил Русев

Секретар Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдията Михаил Русев адм. дело №35 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 13 ал.5 от Закона за социалното подпомагане /ЗСП/.

Образувано е по жалба на Б.М.Н.,*** против Заповед №ЗСП/Д-СТ/2401 от 29.12.2017 год. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора, потвърдена с Решение №24-РД06-0002от 12.01.2018 год. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - Стара Загора, с която заповед на основание чл.13 ал.2 от ЗСП и чл.28 ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане й е отказано отпускане на еднократна помощ за инцидентни нужди по чл.16 от ППЗСП с мотиви, че няма доказана инцидентно възникнала жизненоважна потребност.

Жалбоподателката счита, че оспорената от нея заповед е незаконосъобразна, като излага доводи, относими към основанието по чл.146, т.4 АПК- противоречие с материалноправни разпоредби. Твърди, че няма сключен трудов договор, намира си работа през лятото по Черноморието като готвач или друго, като спечелените средства не й стигат, вкл. за зимния период и за здравни нужди. Твърди, че заболяванията й са вече животозастрашаващи, като са й необходими средства за лекарски преглед, за да мине ТЕЛК. Твърди, че средствата които получила от направена делба на жилище през 2017 год. били 4000.00 лв., отдавна свършили, били похарчени по децата й, за да могат да оцеляват, защото е многодетна майка. Счита, че й се полага поисканото подпомагане. По изложените съображения, иска отмяна на Заповед №ЗСП/Д-СТ/2401 от 29.12.2017 год. на Директора на Д“СП“ – Стара Загора.

Ответникът – Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото заема становище за неоснователност на жалбата.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно правния спор:

Със заявление-декларация с вх.№ЗСП/Д-СТ/2401 от 01.12.2017 год. /лист 24 от делото/ до Директора на Дирекция “СП“ - Стара Загора Б.М.Н. е поискала да й се отпусне еднократна помощ за инцидентни нужди –„ за изхранване и лекарства“. Изложила е мотиви, че е безработна, със заболявания, заплаща наем за общинско жилище, има възрастово ограничение. Не уточнява за какво заболяване са й необходими лекарствата. Декларирала е, че е безработна, неосигурена, с ЛКК, не е регистрирана в Бюрото по труда, не съжителства и няма задължени за издръжката й лица. Декларирала е доходи от около 200.00 лв. от трудова дейност, няма други доходи.

На 18.12.2017 год. е извършена социална анкета чрез посещение на жилището на Н., като въз основа на него е на 21.12.2017г е изготвен социален доклад /л.20-21/. Установено е, че Бр. Н. е разведена, с четири деца, живеещи отделно, в нетрудоспособна възраст, няма пенсия поради това че няма необходимия минимален осигурителен стаж, с непостоянни доходи, каквито декларира 200лв/мес., живее сама, има здравословни проблеми, но не представя медицински документи. Посочено е още, че живее в 1 стайно жилище, общинско, при добри хигиенно-битови условия, наем 51.00 лв./месечно. Не притежава друг жилищен и/или вилен имот. Отговор „да“ е поставен на въпроса дали е извършено прехвърляне или продажба на жилищен, вилен, селскостопански и/или горски имот или ид. части от тях през последните 5 год. Средствата от продажба на недвижим имот през 2016 год. е изразходвала за да върне на близки и познати заеми за ежедневни нужди. В телефонен разговор й било обяснено, че е необходимо да представи разходооправдателни документи за здравословните проблеми, но такива не са представени. Поради това и поради неустановяване на инцидентно-възникнали нужди, социалният работник предлага да не й се отпуска еднократна помощ.

С обжалваната Заповед №ЗСП/Д-СТ/2401 от 29.12.2017 год. Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора, въз основа на социалния доклад и на основание чл.13, ал.2 от ЗСП и чл.28, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане по заявлението – декларация вх.№ЗСП/Д-СТ/2401 от 01.12.2017 год., подадено от Б.М.Н. е постановен отказ да се отпусне еднократна помощ по чл.16 от ППЗСП, тъй като „няма доказана инцидентно възникнала жизненоважна потребност“.

На 04.01.2018г. Бр. Н. е обжалвала отказа по съображения, че има нужда от подпомагане, тъй като няма как да направи преди отпускане на помощта разходи за лечението си. Жалбата й е изпратена на Директор РДСП – Стара Загора с писмо изх.№30-1851#1 от 10.02.2018 год. /л.28-30/.

С Решение №24-РД06-0002 от 12.01.2018 год. в производство по чл.81 и сл. от АПК и след като е разгледал по същество жалбата на Н.,*** е преценил същата като неоснователна и я е отхвърлил. В мотивите са изложени съображения, сочещи на възприемане извода на Директора на ДСП гр. Стара Загора в Заповед №ЗСП/Д-СТ/2401 от 29.12.2017 год., че няма доказана инцидентно възникнала жизненоважна потребност на заявителката Н.. Посочил е още, че тя е извършила продажба на недвижим имот през 2016 год., както и това, че при извършената социална анкета се установило, че работи.

По делото са представени и приети като доказателства документите, образуващи преписката по издаване на оспорената заповед на Директора на Д“СП“- Стара Загора и потвърждаващото я решение.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено в законоустановения срок, от легитимирано лице - участник в прекратена с оспорената заповед тръжна процедура, срещу акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно чл.13, ал.2 от ЗСП помощите по ал.1 се отпускат със заповед на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ или упълномощено от него лице, след констатиране на всички данни и обстоятелства със социална анкета. Оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган - Директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора. Заповедта е в писмена форма и по образеца, съгласно приложение №3 към чл.28 ал.1 от ППЗСП.

Оспорената заповед е пестеливо мотивирана от фактическа страна с това, че няма доказана инцидентно възникнала жизненоважна потребност. Мотивите са допълнени с решението на горестоящия административен орган – Директора на РДСП – Стара Загора, който е констатирал обстоятелства относно имотното състояние на молителката, сочещи на пречка за подпомагането й чрез еднократната помощ по чл.16 от ППЗСП. Посочил е, че заявителката има извършена продажба на недвижим имот през 2016 год. и работи без трудов договор, както и че жизненоважни потребности не се установяват нито с приложени към заявлението-декларация документи, нито в хода на производството. Всъщност няма пречки мотивите да се съдържат и в съпътстващите акта преписка, като такива съдът намира, че се съдържат в изготвеният социален доклад. С оглед на така изложените допълващи мотиви, относими към упражненото правомощие и които са станали известни на лицето, за да може то да упражни правото си на защита, съдът приема че Заповед №ЗСП/Д-СТ/2401 от 29.12.2017 год. е надлежно мотивирана от фактическа и правна страна.

В хода на производството по издаване на заповедта не се установяват нарушения на административнопроизводствените правила. В съответствие с чл.27, ал.1 и 2 от ППЗСП извършена е социална анкета чрез посещение на жилището на лицето и е изготвен социален доклад. Установени са при анкетирането обстоятелства в обхвата на изброените в чл.27, ал.6 от ППЗСП.

Заповедта е издадена в съответствие и при правилно прилагане на материалния закон. Отпускането на еднократна помощ по чл.12, ал.1, т.3 от ЗСП е с цел да осигури и обезпечи задоволяването на конкретна,

инцидентно възникнала жизненоважна нужда на лицата. В чл.16, ал.1 от ППЗСП е предвидено, че отпускането на еднократна помощ става веднъж годишно за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално–битови и др. жизненоважни потребности на лицата и семействата. Действително, законодателят не изисква представяне на доказателства за вече направени от лицата разходи, както неправилно е посочил социалния работник, извършил социална анкета по искането на Бр. Н.. Нуждаещите се лица може и да нямат възможност предварително да направят разхода, това не следва да ги лишава от правото им на този вид подпомагане, ако са налице другите законови предпоставки. Достатъчно е да се установи, че е налице инцидентно възникнала нужда, че тя е с характер от посочения от законодателя и че лицето не може само чрез своите доходи или чрез помощта на близките си да я удовлетвори. Съгласно чл. 16, ал.1 от ППЗСП за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата може да се отпуска еднократна помощ веднъж годишно. Еднократната помощ по чл. 16, ал.1 от ППЗСП е специфична. Тя със строго законово дефинирано предназначение - за задоволяване на инцидентно възникнали жизненоважни потребности на лицата и семействата. Следователно по смисъла, вложен в цитираната разпоредба трябва към момента на подаване на молба-декларацията да са се случили събития, които лицето и семейството му не са очаквали или не са могли да ги предвидят. Инцидентно възникнали потребности са тези, които настъпват внезапно и неочаквано в резултат на непредвидими обстоятелства. Това са потребности, които са в отклонение от обичайния начин на живот и от бита на човека, като доказателствената тежест за установяването на такива факти пада върху жалбоподателката. В настоящото производство Н. не е доказала по безспорен начин, че е настъпила внезапна, непредвидима, неочаквана или извънредна потребност, за да бъде изпълнена визираната хипотеза от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане. Нещо повече - самото искане на оспорващата сочи не за наличие на инцидентно възникнали потребности, а по-скоро за такива, обуславящи необходимостта извършването на периодични медицински прегледи. Нещо повече - в случая заявителката не е конкретизирала какви са потребностите й нито от битов, нито от здравен характер, които да сочат на инцидентна нужда от подпомагане. Искането за отпускане на помощта е формулирано – за изхранване, лекарства. Нуждата от прехрана е с постоянен характер, а относно лекарствата - не се установява за какво заболяване са необходими. Едва в хода на делото Н. уточнява, че са й необходими средства за лекарски преглед, но не уточнява характера и вида на заболяването. В хода на производството не са били установени конкретни здравни проблеми на жалбоподателката, които да сочат на жизненоважна, инцидентна необходимост от подпомагането й с еднократната помощ по чл.12, ал.1, т.3 от ЗСП, вр. с чл.16, ал.1 от ППЗСП.

На следващо място, еднократна помощ се отпуска само след преценка на обстоятелствата по чл.12, ал.2 от ЗСП към които е причислено и имущественото състояние на лицето. Отрицателна предпоставка за отпускането на месечна социална помощ, е лицето да не разполага с друг доход или начин за задоволяване на жизнените си потребности. В чл.10 от ППЗСП са предвидени отрицателни предпоставки, които не трябва да са налице за да получи лицето съответната социална помощ, тъй като законът предполага, че ако някоя от същите е налице, лицето разполага с достатъчно средства за да поеме само задоволяването на основните си жизнени нужди. Една от тези изрични предпоставки според чл.10, ал.1, т.6 от ППЗСП е лицето да не е прехвърляло жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях срещу заплащане през последните пет години. В случая е установено, че Бр. Н. е прехвърлила свой имот /самостоятелен обект в сграда идентификатор 68850.503.1.1.19/ на 31.05.2016 год. /година и половина преди подаването на заявлението/ за сумата от 5000.00 лв. – справка от службата по вписванията на л.13 по делото. Настоящият съдебен състав намира, че пречката по чл.10, ал.1, т.6 от ППЗСП е относима само за отпусканите месечни помощи, но не е и по отношение на еднократните помощи по чл.16, ал.1 от ППЗСП. Това следва от текста на самата разпоредба, която не би могла да се приложи по аналогия и по отношение на другите помощи. Настоящият извод, е належащ с оглед на отразеното в социалният доклад обстоятелство /което не е спорно между страните/ и изложено в хода по същество от процесуалния представител на ответника по делото.

С оглед на изложеното, правилен и съответен на закона е извода на административния орган, обективиран в оспорената Заповед №ЗСП/Д-СТ/2401 от 29.12.2017 год. на Директора на Дирекция “Социално подпомагане“ гр. Стара Загора, че не са налице законовите предпоставки за отпускане на еднократна помощ по заявление-декларация с вх.№ЗСП/Д-СТ/2401 от 01.12.2017 год. подадено от жалбоподателката.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Б.М.Н. *** против Заповед №ЗСП/Д-СТ/2401 от 29.12.2017 год. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора, потвърдена с Решение №24-РД06-0002 от 12.01.2018 год. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - Стара Загора.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: