Р Е Ш Е Н И Е

№100 26.03.2018 год. гр. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорски административен съд, трети състав на двадесети март две хиляди и осемнадесета в открито съдебно заседание, в състав

СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА

Секретар Минка Петкова като разгледа докладваното от съдията ИРЕНА ЯНКОВА адм. дело № 46 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Производството е образувано по жалба на И.С.С.,*** и изтърпяващ наказание „ лишаване от свобода” против писмо изх. № 460/2001/18.01.2018г., представляващ отказ на Началника на Затвора Стара Загора да разреши на жалбоподателя И.С.С. да посещава учебните занятия в училище „Поп Минчо Кънчев” при Затвора Стара Загора. Жалбоподателят твърди, че в случая са налице законоустановените предпоставки за издаване на искания акт, поради което отказът на Началника на Затвора Стара Загора се явява постановен в нарушение на приложимия материален закон и като такъв моли да бъде отменен.

Ответникът по жалбата – Началника на Затвора Стара Загора, чрез процесуалния си представител юриск. Т. изразява становище за неоснователност на жалбата.

Въз основа на приложените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С молба вх.№112/04.09.2017 год., подадена до Началника на Затвора Стара Загора, жалбоподателят е поискал да му бъде издадена Заповед от Началника на Затвора Стара Загора, с която да му се разреши да посещава учебните занятия в откритото на територията на Затвора Стара Загора училище. С докладна записка от 13.09.2017 г. главен инспектор Радост Найденова е уведомила административния орган, че С. има завършено средно специално образование и не може да бъде включва учебния процес. Служебно известно е , че друг състав на съда е отменил мълчаливия отказ на началника на Затвора гр. Стара жалбоподателя да бъде включен в образователния процес за ново произнасяне.

С изрично писмо изх. № 460/2001 / 18.012018 г. , предмет на съдебен контрол в настоящото производство, Началникът на затвора гр. Стара Загора е уведомил жалбоподателя , че не може да бъде включен в учебния процес, тъй като последният има завършено средно образование.

Този факт не е спорен и същият не следва да се доказва.

По делото се представиха доказателства, че съществуващото на територията на Затвора Стара Загора училище „Поп Минчо Кънчев” е създадено. Видно от извлечението от сайта на МОН, в регистъра на институциите в системата на предучилищното и училищното образование фигурира училището с пълно наименование средно училище „Поп Минчо Кънчев”, съгласно чл.24-27 от ЗПУО.

Въз основа на гореизложената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Въз основа на гореизложеното съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановеният срок по чл.149, ал.2 от АПК, от лице имащо правен интерес от оспорването и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Административният акт е издаден от компетентния орган, при спазване на административно процесуалните правила и правилно приложени и в съответствие с материалния закон.

В ЗИНЗС, нито в ППЗИНЗС, не е предвидено издаването на индивидуален административен акт, с който съответното лице да бъде включено в образователните програми, нито е посочено кой административен орган е компетентен за това. Доколкото обаче, разпоредбата на чл.133, ал.3 от ППЗИНЗС, гласи, че лишените от свобода се „включват” в организираните образователни и квалификационни дейности в съответното място за лишаване от свобода, съдът намира, че издаването на такъв индивидуален административен акт следва да се издаде, а компетентен за това е ръководителят на съответното място за лишаване от свобода, към което е създадено е съответното училище. Тъй като училището „Поп Минчо Кънчев” е създадено към и се намира в Затвора Стара Загора, а директорът на Затвора лично осъществява контрол по дейностите по реализиране на правата и задълженията на лишените от свобода (чл.15, ал.1, т.6 от ЗИНЗС), съдът намира, че компетентен да се произнесе по депозираната молба на жалбоподателят И.С. и изтърпяващ наказанието лишаване от свобода, е именно Началникът на Затвора Стара Загора. В подкрепа на гореизложеното е и разпоредбата на чл.198, ал.5 от ЗИНЗС, съгласно която със заповед на началника на затвора поставените на специален режим осъдени на доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна може да участват съвместно с други лишени от свобода в трудови, възпитателни, образователни, спортни и други дейности. Безспорно е, че тази разпоредба е специална и се отнася само за лицата с наложено наказание доживотен затвор и доживотен затвор без замяна, т.е. такива които са поставени на специален режим. Действително по настоящето дело не се събраха доказателства относно вида на изтърпяваната присъда от страна на С., но съдът намира, че във всички случаи следва да бъде издадена заповед от страна на Началника на Затвора за включването на лишените от свобода в образователната дейност на затвора.

Според разпоредбата на чл.159, ал.1 от ЗИЗНС, в местата за лишаване от свобода се осъществяват образователни, обучителни и квалификационни дейности, в които всички лишени от свобода имат равен достъп. Съгласно чл.162, ал.2 от ЗИНЗС, лишените от свобода, навършили 16-годишна възраст, се обучават в училищата по ал.1 по тяхно желание. Видно от гореизложеното е безспорно, че жалбоподателят има право да бъде обучаван в намиращото се в Затвора Стара Загора училище и е изразил това свое желание в писмен вид.

Съществуващите училища в местата за лишаване от свобода, осъществяват своята дейност според държавните образователни стандарти, а учебните планове и програми се утвърждават при условията и по реда на ЗПУО. Съгласно чл.133, ал.2 от ППЗИНЗС, с участието си в образователните дейности, лишените от свобода могат да получат или да повишат съответната образователна степен. Целта на закона е да се повиши придобитата образователна степен от страна на лишеният от свобода, който не я е завършил, независимо от причината за това. Следователно , според тази нормативна регламентация, посещаването на образователните дейности организирани в местата за лишаване от свобода е придобиването или повишаването на образователната степен, придобита от лишеният от свобода с цел подготовката му за интеграция в обществото, след изтърпяването на наложеното наказание, но не и опресняването на знанията му (каквито са мотивите на жалбоподателят).

Степента на образование на училището към Затвора Стара Загора е регламентирана в ЗПУО. Ето защо в конкретния случай, с посещението си на учебните занятия в училище „Поп Минчо Кънчев” при Затвора Стара Загора, И.С., като лице завършило средното си образование, нито ще получи образователната степен давана от училището, нито ще повиши притежаваната от него образователна степен. Следователно, ответникът няма законово задължение да включи жалбоподателят и същият да посещава учебните занятия.

Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че оспореният административен акт на Началника на Затвора Стара Загора е законосъобразен, като постановен при спазване на административно процесуалните правила, при правилно приложение и в съответствие на материалния закон и с оглед на целта на закона.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.С.С. *** против писмо изх. № 460/2001/18.01.2018г., представляващ отказ на Началника на Затвора Стара Загора да разреши на жалбоподателя И.С.С. да посещава учебните занятия в училище „Поп Минчо Кънчев” при Затвора Стара Загора.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :