Р Е Ш Е Н И Е № 145

гр.Стара Загора, 17.05.2018 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд в публичното заседание на двадесет и четвърти април

през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

при секретаря Пенка Маринова

и в присъствието на прокурора Маргарита Димитрова , като разгледа докладваното от БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело № 67 по описа за 2018 год, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.203 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба от Р.Г.Д. ***, подадена чрез пълномощника му адв. Д.К. ***, уточнена с писмена молба вх. № 816/ 22.02.2018г., с която на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е предявен иск срещу Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ гр. София, за присъждане на обезщетение в размер на 224.80лв., за претърпени от Р.Д. имуществени вреди вследствие от отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление /НП/ № 50214 от 08.10.2012г., издадено от Началник отдел АНД ПП – СДВР гр. София. Твърди, че неправомерните действия на наказващия орган довели до съдебно производство по обжалване на НП, при което заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 220лв, държавна такса за издаване на заверен препис от съдебното решение в размер ан 4 лв и 0.80лв автоматично събрани комисионни на банката при плащане на таксата за препис от решението. Счита, че заплатените от него суми съставляват имуществени вреди и са пряка и непосредствена последица от отмененото като незаконосъобразно НП. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение за претендираните впосочения размер от 224.80лв имуществени вреди и да присъди направените в настоящото производство разноски.

Ответникът – СДВР гр.София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Т.Ц. с писмен отговор оспорва иска като неоснователен и недоказан. Обосновава липса на причинно-следствена връзка между вредите и отмененото НП. В условията на евентуалност моли за намаляване размера на обезщетението поради съпричиняване. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в производството по настоящото дело в случай, че е в размер над минимално определения за представителство по такъв вид дело в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Стара Загора дава заключение, че предявеният иск е основателен и доказан. Предлага да бъде уважен.

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

Срещу Р.Г.Д. е издадено НП № 50214/ 08.10.2012г. от Началник отдел АНД ПП – СДВР гр. София, с което на основание чл.179, ал.3, т.4 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300лв. Като административно нарушение са възприети обстоятелствата, че на 26.09.2012г по автомагистрала „Тракия“ в района на бензиностанция „Петрол“ преди гр.София управлява лек автомобил без платена винетна такса за движение на пътни превозни средства по републиканската пътна мрежа, с което е извършил нарушение на чл.139, ал.5 от Закона за движение по пътищата.

По жалба на Р.Д. е образувано АНД № 23406/ 2012г по описа на Районен съд София, приключило с Решение от 30.08.2013г, с което НП № 50214/ 08.10.2012г. от Началник отдел АНД ПП – СДВР гр. София е отменено като незаконосъобразно. В мотивите на съда е прието, че НП е издадено в нарушение на материалния закон. Решението като необжалвано е влязло в законна сила на 08.10.2013г.

Видно от приложения по АНД № 23406/ 2012г по описа на Районен съд София договор за правна защита и съдействие № 052701/ 25.03.2013г и пълномощно, Р.Г.Д. е възложил и упълномощил адв. Д.К. *** да осъществи процесуално представителство по образуваното АНД, при договорено адвокатско възнаграждение в размер на 220лв, платено изцяло в брой при подписване на договора.

Към материалите по настоящото дело е приложено АНД № 23406/ 2012г по описа на Районен съд София. В него се съдържа молба от адвокат Д.К. за издаване на заверен препис от решението, към която е приложена вносна бележка от 07.03.2014г за платена държавна такса в размер на 4.00лв в полза на Софийски районен съд и 0.80лв такса в полза на ЦКБ АД. По настоящото дело е приложено копие от заверен препис на решението.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод на изпълнение на административна дейност.

Предявеният иск за обезщетение за вреди е допустим като предявен от лице с правен интерес, срещу надлежен ответник /чл.205 от АПК/ и след отмяната на акта, на чиято незаконосъобразност се основава претенцията, по съответния ред /чл.204, ал.1 от АПК/. Независимо, че НП не е административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, определящо обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е, че той е издаден от административен орган, представлява властнически акт на органите на администрацията, макар че поражда наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнение на нормативно възложени задължения, от упражняване на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Следователно и съгласно Тълкувателно постановление № 1/2015 г. по т.д. № 2/2014 г. Общото събрание на колегиите на ВАС и на гражданска колегия на ВКС, за вреди от отмененото НП може да бъде търсено обезщетение по реда на ЗОДОВ при наличие на останалите предпоставки за това.

Разгледан по същество, искът е частично основателен и доказан.

Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод на изпълнение на административна дейност. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

В конкретния случай отговорността на ответника СДВР гр.София, респективно увреждането на ищеца, се основава на незаконосъобразно НП № 50214/ 08.10.2012г., издадено от Началник отдел АНД ПП – СДВР гр. София, отменено по надлежния ред с влязло в сила съдебно решение. При прилагане на разрешението, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, следва да се приеме, че административнонаказателното производство по налагане на административни наказания, представлява осъществяване на административна дейност от административни органи при упражняване на нормативно регламентирани административнонаказващи функции и правомощия. Налагането на административни наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения, е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. По своята правна същност тази дейност се определя като форма на административна (изпълнителна) дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административнонаказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на тези органи. Независимо, че дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията и че НП, като резултат от упражнена дейност по административно наказване представлява правораздавателен акт с наказателноправни последици, който не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, като властнически акт издаден от административен орган /орган на администрацията/, по административен ред и при изпълнение на административна /изпълнителна/ дейност, НП следва да се квалифицира като акт на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН, както пред районния, така и пред административния съд, което обаче не е основание за изключване на приложението на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в административнонаказателния процес налага извод, че разходваните средства в хода му, когато той е приключил с отмяна на атакувания санкционен акт, се явяват за лицето, подложено на неоправдана административнонаказателна репресия, имуществена вреда, за която държавата дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ.

Като съобрази гореизложеното съдът приема, че са налице първите две предпоставки за ангажиране отговорността на СДВР гр.София по предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт от длъжностно лице на дирекцията при изпълнение на административна дейност. На следващо място безспорно се установи по делото, че за обжалването на посоченото НП ищецът е ангажирал адвокат, като е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 220лв. Направените от Р.Д. разноски, съставляващи заплатен адвокатски хонорар, несъмнено представляват имуществени вреди по смисъла на закона и подлежат на репариране.

Налице е и пряка причинно-следствена връзка между направения от ищеца разход за адвокатско възнаграждение и отмененото НП, тъй като адвокатската защита е ангажирана именно и единствено във връзка със съдебното производство по обжалване на НП № 50214/ 08.10.2012г., издадено от Началник отдел АНД ПП – СДВР гр. София. Този извод следва от отбелязването в договор за правна защита и съдействие № 05271/ 25.03.2013г. Сключването на договор с адвокат е една закономерна последица от издаването на НП, тъй като е логично и разумно санкционираното лице да се погрижи за защита на интересите си и негово право е да използва адвокатско съдействие за успешна защита на правата, които претендира в съдебния спор. Упражняването на това право не може да се квалифицира като съпричиняване по смисъла на чл.5 от ЗОДОВ. Макар да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на наказателно постановление се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход от спора. В тази връзка твърдените от ищцата имуществени вреди в размер на 220лв се явяват пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото НП № 50214/ 08.10.2012г. от Началник отдел АНД ПП – СДВР гр. София. Приложеният договор за правна защита и съдействие има характер на разписка, поради което удостоверява по надлежния ред извършеното плащане /в този смисъл е и Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г, ОСГТК на ВКС/. От приложеното АНД № 23406/ 2012г по описа на Районен съд София се установява, че адвокат К. е участвал в насроченото открито съдебно заседание по делото. Ето защо съдът приема за доказано по делото, че ищецът е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в направени от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с воденото съдебно производство по обжалване на НП № 50214/ 08.10.2012г., издадено от Началник отдел АНД ПП – СДВР гр. София, отменено като незаконосъобразно с влязъл в сила съдебен акт.

По отношение на претендираното обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатена държавна такса за издаване на заверен препис от съдебното решение и начислена автоматично банкова такса, претенцията е неоснователна. Тези разходи не се намират в пряка причинна връзка с постановения незаконосъобразен акт, тъй като не са свързани с упражняване правото на защита на неправомерно привлеченото към отговорност лице, нито представляват задължителна за ищеца част от производството по обжалване на НП. Служебно задължение на районния съд е да уведоми административнонаказващия орган за резултата от проведения съдебен контрол върху НП, което е в случая е направено с изпращане на препис от решението. Единствено желанието на ищеца да се снабди със заверен препис не може да обоснове ангажиране отговорността на ответника по реда на ЗОДОВ за направените с такава цел разходи.

При съобразяване с изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца като обезщетение за причинени имуществени вреди сумата 220лв. В останалата част до пълния размер от 224.80лв претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При прилагането на правилото на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото, следва да бъде уважено искането Р.Г.Д. за присъждане на направените по настоящото дело разноски, като СДВР гр.София бъде осъдена да му заплати сумата 304 лв., от които 10 лв. платена държавна такса изцяло и 294лв съразмерно на уважената част от иска адвокатско възнаграждение, договорено и заплатено съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие № 369/ 07.02.2018г. Размерът на това възнаграждение съответства на минимално предвидения по чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1/ 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което не са налице основания за редуцирането му освен с оглед частичното отхвърляне на претенцията.

Водим от горните мотиви и на основание чл.204, ал.1 от АПК във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи гр.София, ул.Антим I № 5 ДА ЗАПЛАТИ на Р.Г.Д. ЕГН ********** *** СУМАТА 220 /двеста и двадесет/лв, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 50214/ 08.10.2012г., издадено от Началник отдел АНД ПП – СДВР гр. София, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по АНД № 23406/ 2012г. по описа на Районен съд София.

ОТХВЪРЛЯ иска на Р.Г.Д. в останалата му част до размер 224.80лв като неоснователен.

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи гр.София, ул.Антим I № 5 ДА ЗАПЛАТИ на Р.Г.Д. ЕГН ********** *** СУМАТА 304 /триста и четири/лв, представляваща направени по настоящото дело разноски.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: