Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                    

                         № 247      24.07.2018г.      град Стара Загора

 

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на единадесети юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                           

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

       

 

при секретар Зорница Делчева                                                                     и с участието

            на прокурор  Константин Тачев                                                                     като разгледа

            докладваното от съдия  Р. ТОДОРОВА  административно дело № 232 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:                                                       

 

   Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.  

 

 Образувано по искова молба на П.Г.П., подадена чрез пълномощника му адв. Е.Б. ***, с която на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е предявен иск срещу Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Стара Загора, за присъждане на обезщетение в размер на 400лв., за претърпени от П.П. имуществени вреди вследствие от отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление № 29 от 06.11.2017г., издадено от Началника на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Стара Загора.

 Ищецът твърди, че с Наказателно постановление № 29 от 06.11.2017г., издадено от Началника на РС „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Стара Загора, му е било наложено административно наказание - глоба в размер на 3 000 лева. П.П. е обжалвал наказателното постановление по съдебен ред, като с влязло в сила Решение № 199 от 12.03.2018г., постановено по АНД № 3524/ 2017г. по описа на Старозагорския районен съд, Наказателно постановление № 29 от 06.11.2017г. е било отменено, като незаконосъобразно. Ищецът сочи, че във връзка с обжалването на наказателното постановление и процесуалното представителство в образуваното съдебно производство по АНД № 3524/ 2017г. по описа на Районен съд – Стара Загора, е упълномощил адвокат и съответно е заплатил възнаграждение за адвокатска защита в размер на 400 лева, съгласно Договор за правна защита и съдействие. Поддържа, че направените от него разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение, представляват претърпяна имуществена вреда, пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото Наказателно постановление № 29 от 06.11.2017г. на Началника на РС „ПБЗН“ – Стара Загора. С оглед на което претендира на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да му бъде присъдено обезщетение в размер на 400лв., за претърпени в резултат на съдебно установената като незаконосъобразна административна дейност имуществени вреди.  

 

 Ответникът – Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Стара Загора, в представения писмен отговор, оспорва предявения иск като неоснователен. Поддържа, че не е доказано дали е влязло в сила и съотв. датата на влизане в сила на Решение № 199 от 12.03.2018г. по АНД № 3524/ 2017г. по описа на РС – Стара Загора, с което е отменено като незаконосъобразно издаденото от Началника на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Стара Загора Наказателно постановление № 29 от 06.11.2017г. Оспорва се заплащането на посоченото в Договор за правна защита и съдействие от 29.11.2017г. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в производството по АНД № 3524/ 2017г. по описа на Старозагорския районен съд с доводи, че твърдения от ищеца като направен разход за адвокатско възнаграждение не е доказан по несъмнен начин. По тези съображения е направено искане за отхвърляне на исковата претенция, като недоказана и неоснователна.

 

            Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава мотивирано заключение че предявеният иск е доказан по основание и по размер и следва да бъде уважен, като на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ бъде присъдено обезщетение в претендирания от ищеца размер.  

 

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

 

С Наказателно постановление /НП/ № 29 от 06.11.2017г., издадено от Началника на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Стара Загора, на П.Г.П. е наложено административно наказание - глоба в размер на 3000 лева, на основание чл. 232, ал.4, т.2 от ЗУТ, за нарушение на 169, ал.1, т.2 от ЗУТ във вр. с чл.27, ал.3 от Наредба Із-1971/ 29.10.2009г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар във вр. с чл.162, ал.4 от ЗУТ.

По жалба на П.П. против наказателното постановление е било образувано АНД № 3524/ 2017г. по описа на Районен съд – Стара Загора. С влязло в сила Решение № 199 от 12.03.2018г. по посоченото дело, Наказателно постановление № 29 от 06.11.2017г. е било отменено, като незаконосъобразно.

 

Видно от приложените по АНД № 3524/ 2017г. по описа на Старозагорския районен съд Договор за правна защита и съдействие от 29.11.2017г. и пълномощно, П.П. е възложил и упълномощил адв. Е.Б. *** да осъществи процесуално представителство по образуваното в Районен съд – Стара Загора АНД във връзка с обжалването на Наказателно постановление № 29 от 06.11.2017г., при договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400лв.

 

Предвид направеното от ответника оспорване на заплащането от ищеца П.П. на посоченото в Договор за правна защита и съдействие от 29.11.2017г. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по АНД № 3524/ 2017г. по описа на Старозагорския районен съд, по делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетел на лицето П. В. Б.. Свидетелят заявява, че ищецът П.П. е съпруг на дъщеря му, като до 01.05.2018г. са живеели в неговия дом. П.П. по първи трудов договор работел като техник в техническия отдел на „Мобилтел“ и в периода, в който се е водило делото в РС – Стара Загора, е давал дежурства и е нямал възможност да отсъства от работа. Свидетелят заявява, че П.П. му дал сумата от 400 лева, която да занесе на адв. Б.. П.Б. занесъл парите на адв. Б. и получил пълномощното, което Пл. П. вечерта разписал, а на следващия ден свидетелят Б. върнал на адвоката подписаното от Пл. П. пълномощно.

 

По допустимостта на иска:

 

Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице което твърди, че е претърпяло имуществени вреди в резултат на незаконосъобразно издадено спрямо него от длъжностно лице от Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Стара Загора наказателно постановление - т.е исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл.205 от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ - Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Стара Загора – юридическо лице съгласно чл.39, ал.5 от ЗМВР във вр. с чл.8, ал.4 от ПУДМВР. Доколкото наказателното постановление е издадено от административен орган в изпълнение на нормативно регламентирани правомощия при упражняване на  административна правосубектност, постановяването му при реализиране на изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт се свързва с административна по своя характер дейност, като причинените на граждани и юридически лица вреди при или по повод изпълнението на тази дейност определят квалификацията на иска за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления като такава по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване на наказателни постановления, подлежат на разглеждане по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Налице е и процесуалната предпоставка по чл.204, ал.1 от АПК за допустимост на иска – исковата претенция е предявена след като с влязло в сила съдебно решение е отменено като незаконосъобразно наказателното постановление, от което се твърди, че са произтекли претендираните за обезвреда имуществени вреди.

Ето защо съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ подлежи на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, като съгласно чл. 7 от ЗОДОВ и с оглед твърдяното от ищеца място на увреждане, делото е подсъдно на Старозагорския административен съд. 

 

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка съдът приема, че предявеният иск срещу Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Стара Загора, е основателен, по следните съображения: 

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният акт, респ. действие или бездействие, да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия  фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.

В случая с предявения иск се претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение  наказателно постановление. При прилагане на разрешението, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, следва да се приеме, че  административнонаказателното производство по налагане на административни наказания, представлява осъществяване на административна дейност от административни органи при упражняване на нормативно регламентирани административнонаказващи функции и правомощия. Налагането на административни наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения, е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. По своята правна същност тази дейност се определя като форма на административна (изпълнителна) дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административнонаказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на тези органи. Независимо, че дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията и че наказателното постановление, като резултат от упражнена дейност по административно наказване представлява  правораздавателен акт с наказателноправни последици, който не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, като властнически акт издаден от административен орган /орган на администрацията/, по административен ред и при изпълнение на административна /изпълнителна/ дейност, наказателното постановление следва да се квалифицира като акт на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност по см. на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

 

По делото е безспорно установено, че с Наказателно постановление № 29 от 06.11.2017г., издадено от Началника на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Стара Загора, на ищеца П.Г.П. е било наложено административно наказание - глоба в размер на 3000 лева, на основание чл. 232, ал.4, т.2 от ЗУТ, за нарушение на 169, ал.1, т.2 от ЗУТ във вр. с чл.27, ал.3 от Наредба Із-1971/ 29.10.2009г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар във вр. с чл.162, ал.4 от ЗУТ. Наказателното постановление е отменено като незаконосъобразно с влязло в сила Решение № 199 от 12.03.2018г., постановено по АНД № 3524/ 2017г. по описа на Старозагорския районен съд, като противно на възражението на ответника, влизането в сила на съдебния акт е установено по несъмнен начин, а препис от влязлото в сила Решение № 199 от 12.03.2018г. по АНД № 3524/ 2017г. е изпратено на РС „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Стара Загора с писмо изх. № АНД №3524/ 2017г. от 28.06.2018г. С постановената отмяна на издаденото срещу П.П. наказателно постановление, като незаконосъобразно, съдът приема, че са налице първите две предпоставки за ангажиране отговорността на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Стара Загора по предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт от длъжностно лице на държавата при изпълнение на административна дейност.

 

 За ангажиране отговорността на държавата е необходимо да бъде установено и настъпването на вреди, които вреди се явяват пряк и непосредствен резултат от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на администрацията – т.е да се докаже наличие на неблагоприятно засягане на имуществени права и/или на защитени от правото нематериални блага и неимуществени интереси на увреденото лице, което засягане следва закономерно от незаконосъобразната административна дейност, по силата на причинно – следствената връзка, която съществува между тях.

 

В случая имуществените вреди, обезщетение за които се претендира, се свързват с направените от ищеца разходи за адвокатско възнаграждение за осъщественото от адвокат процесуално представителство и защита на П.П. по АНД № 3524/ 2017г. по описа на Районен съд – Стара Загора. За да се приеме, че Пл. П. действително е направил такива разходи, те следва да бъдат доказани по основание и по размер. Разноските за адвокатска защита подлежат на доказване с договор за адвокатска услуга. По аргумент от чл.36, ал.1 и ал.2 от Закона за адвокатурата и т.1 от ТР № 6 от 06.11.2013г.  по тълк. дело № 6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС, договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е форма за доказване. С договора за адвокатска услуга се удостоверява, че адвокатското възнаграждение е договорено и дали същото е  заплатено. Видно от приложения по АНД № 3524/ 2017г. по описа на Старозагорския районен съд Договор за правна защита и съдействие от 29.11.2017г. и пълномощно, П.П. е възложил на адв. Е.Б. *** да осъществи процесуалното му представителство и защита по образуваното по негова жалба срещу Наказателно постановление № 29 от 06.11.2017г. по АНД № 3524/ 2017г. по описа на СтЗРС. Съгласно отбелязването в договора, договорено е възнаграждение в размер на 400лв., платимо в брой при подписването на договора, като е удостоверено и че договорената като възнаграждение сума в размер на 400 лева изцяло е заплатена в брой от клиента т.е от П.П.. В случаите, когато е договорено плащането на адвокатското възнаграждение да е в брой, вписването в договора, че това възнаграждение е платено, е достатъчно доказателство за заплащането му и договора в тази част има характер на разписка /в този смисъл е и т.1 от Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС/. Ето защо отбелязването в Договор за правна защита и съдействие от 29.11.2017г., че сумата от 400 лева – адвокатско възнаграждение, е платена от клиента – П.П., удостоверява направения от П. разход за адвокатска защита в производството по АНД № 3524/ 2017г. по описа на Районен съд – Стара Загора. А и заплащането от П.П. на сумата от 400 лева за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство се установява и от събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетел на лицето П. В. Б.. Доколкото направения разход за адвокатска защита се свързва с намаление на имуществения патримониум на ищеца, то същият следва да се разглежда като имуществена вреда за лицето, по отношение на което с влязъл в сила съдебен акт е признато за установено, че незаконосъобразно е било привлечено към административно наказателна отговорност и санкционирано с издаденото НП. Следователно доказано се явява наличието и на третата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника при прилагането на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – реално претърпяна от ищеца имуществена вреда в размер на 400 лева.

 

            Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице, което отличава този вид отговорност от деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД. Съдът намира, че в случая съществува пряка причинно-следствена връзка между направените от ищеца разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 400лв. по Договор за правна защита и съдействие от 29.11.2017г. и незаконосъобразното наказателно постановление, тъй като адвокатската защита е била ангажирана и съответно предоставена именно поради и във връзка със съдебното производство по обжалване на това наказателно постановление. Възлагането от ищеца П.П. на адвокат да осъществи процесуалното му представителство и защита по образуваното в Районен съд – Стара Загора АНД № 3524/ 2017г. във връзка с обжалването на НП № 29 от 06.11.2017г. и съотв. заплащането на договорения за това адвокатски хонорар от 400лв., пряко се свързват с незаконосъобразното издаване на наказателното постановление и непосредствено са обусловени от произтичащата нужда от защита на правата и интересите на привлеченото към отговорност и санкционирано с НП лице. В този смисъл твърдените от ищеца имуществени вреди следва да се разглеждат като пряка и непосредствена последица от проведеното срещу него административнонаказателно производство, приключило с издаването на НП № 29 от 06.11.2017г., отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение. Обстоятелството, че ангажирането на правна помощ и адвокатска защита в производството по ЗАНН не е задължително, не може да обуслови извод, че направеният разход за заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство и защита на П.П. по делото, не е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото и впоследствие отменено НП. Ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси, когато счита, че същите са засегнати, като заплатеното възнаграждение за адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на съдебно предявения за разрешаване спор относно законосъобразността на наказателното постановление, поради което и този разход следва да се разглежда като вреда, явяваща се пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт. Ето защо незаконосъобразно издаденото наказателно постановление е необходимо условие за настъпване на увреждането, а сключването на договор с адвокат за правна защита и съдействие е нормално, закономерно и очаквано поведение, свързано с обжалването на НП от лицето, което счита, че неправилно е привлечено към административнонаказателна отговорност. Съответно незаконосъобразният акт на администрацията се явява адекватна причина за платеното адвокатско възнаграждение за осъществената правна защита и процесуално представителство. В този смисъл е и разрешението, дадено с  ТР № 1/ 15.03.2017г. на ОСС от Първа и Втора колегия на ВАС по тълк. дело № 2/ 2016г., с което се прие, че при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по см. на чл.4 от ЗОДОВ.

 

            Действително законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН. Такъв ред не е предвиден и в НПК, субсидиарно приложим по силата на препращащата разпоредба на чл.84 от ЗАНН. Ето защо в производството пред районния съд по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, когато наказателното постановление е отменено, не се присъждат разноски в полза на нарушителя, както когато подсъдимият бъде оправдан в наказателното производство не се присъждат разноски срещу държавата. Обстоятелството, че в процесуалния закон, по реда на който се провежда обжалването на наказателното постановление, не се предвижда възстановяване на направените разноски при отмяна на наказателното постановление и че направените в административно-наказателните производства разноски не могат да бъдат предявени за репариране с оглед изхода на делото и съотв. че между страните не възниква правоотношение по повод на разноските, не е основание за изключване на приложението на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в административно наказателния процес и съотв. липсата на регламентация в процесуалния закон на отговорността за разноски, не налага извод, че разходите, направени от санкционираното лице във връзка с обжалването на наказателното постановление и процесуалното представителство по делото, като претърпяна вреда вследствие от незаконосъобразно издаден спрямо него акт на администрацията, не подлежат на обезщетяване на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Всъщност самото разрешение, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, за приложимостта на  ЗОДОВ по искове за обезщетения във връзка с направени разноски в производствата по обжалване на наказателни постановления, впоследствие отменени като незаконосъобразни, следва именно от обстоятелството, че процесуалният закон не е предвидил специален ред и начин за обезвреда на направените разноски в производствата по обжалване на наказателните постановления /чл.8, ал.3 от ЗОДОВ/. В този смисъл с исковата претенция по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ не се реализира „отговорност за разноски”, а отговорност за претърпени имуществени вреди, представляващи направените от лицето разходи за адвокатска защита и процесуално представителство във връзка с обжалването на незаконосъобразно издаденото наказателно постановление, при упражняване на признатото и гарантирано право на защита срещу незаконосъобразното му привличане към административнонаказателна отговорност.

 

 С оглед на гореизложеното съдът намира, че по предявения от П.П. иск е установено и доказано кумулативното наличие на всички елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Стара Загора по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за претърпени от ищеца имуществени вреди в размер на 400лв., пряка и непосредствена последица от незаконосъобразна административна дейност - отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление № 29 от 06.11.2017г., издадено от Началника на РС „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Стара Загора, поради което исковата претенция се явява  доказана по основание и по размер и следва да бъде изцяло уважена.

 

При прилагането на правилото на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото, следва да бъде уважено искането на ищеца за присъждане на направените от него разноски, като Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Стара Загора бъде осъдена да заплати на П.П. сумата от 310 лв., представляваща внесена държавна такса в размер на 10лв. и 300лв. – договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат. Съдът намира за неоснователно направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение и за наличие на основание за присъждане в по-нисък размер на разноски в тази им част, доколкото в случая договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е в размер на минимално предвидения такъв съгласно чл. 8, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което платеното адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено в пълен размер.

 

 Водим от горните мотиви Старозагорският административен съд 

 

 

   Р     Е     Ш     И     :

 

           

 ОСЪЖДА  Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Стара Загора, на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да заплати на П.Г.П., EГН **********, сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от П.П. имуществени вреди от отменено с влязло в сила съдебно решение като незаконосъобразно Наказателно постановление № 29 от 06.11.2017г., издадено от Началника на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Стара Загора.

 

            ОСЪЖДА  Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Стара Загора, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, да заплати на П.Г.П., EГН **********, сумата от 310 /триста и десет/ лева – разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                                                  СЪДИЯ: