Р Е Ш Е Н И Е
№220 09.07.2018 год. гр. Стара
Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, шести състав, на двадесет
и шести юни, две хиляди и осемнадесета год. в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИХАИЛ РУСЕВ
секретар Зорница Делчева
като разгледа докладваното от съдия М. Русев адм. дело №249 по описа на
Административен съд Казанлък за 2018 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба на Ц.И.П. ***, против изричен
отказ на Зам. Кмета на Община Казанлък изх.№94-Ц-12-1#1 от 20.04.2018 год. по подадено от Ц.П.
заявление вх.№94-Ц-12-1/05.04.2018 год. за издаване на карта за преференциално
паркиране на МПС, превозващи хора с увреждания, където е въведен режим на
кратковременно паркиране, съгласно чл.15 от Наредба №4 на Общинския съвет
Казанлък.
В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения отказ по
съображения за постановяването му при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с
материалния закон. Жалбоподателят твърди, че неизпълнението на публични
задължения към Община Казанлък, било то данъци или такси, не представлява само
по себе си отрицание за административно обслужване, още по-малко за отказ да се
издаде карта за преференциално паркиране на МПС превозващи хора с увреждания. С разпоредбата на чл.15, ал.3, т.2 от Наредба
№4 на Общинския съвет Казанлък се въвежда ограничение на кръга на лицата, които
могат да подават заявления, като от това право се лишават лицата, които имат
текущи задължения към Общината. Не отрича неплатените задължения, но оспорва
същите по размер. Иска от съда да отмени отказа за издаване на карта за
предплатено локално паркиране, обективиран в писмо изх.№94-Ц-12-1 от 20.04.2018
год. и да се задължи органа да издаде искания документ. Отправено е и искане за
присъждане в полза на жалбоподателя направените по делото разноски.
Ответникът
по жалбата - Заместник Кмет на Община Казанлък, редовно и своевременно призован
за делото, чрез процесуалния си представител юриск. Б.
изразява становище за неоснователност на жалбата. Направено е искане и за
присъждане на направените разноски по делото.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно правния
спор:
На 05.04.2018 год. Ц.И.П. *** заявление (л.5) за издаване
на карта за преференциално паркиране на МПС, превозващи хора с увреждания,
където е въведен режим на кратковременно паркиране, съгласно чл.15 от Наредба
№4 на Общинския съвет Казанлък. Заявлението е с вх.№94-Ц-12-1 от 05.04.2018 год.,
по образец с попълнени всички данни, в него е посочен настоящ адрес ***.
Приложена е служебна бележка, експертно решение №268 от 20.10.2015 год. и копие
от свидетелството за регистрация на притежаваният от молителя автомобил, за
който се иска издаването на картата.
На 20.04.2018 год. по заявлението е постановен
отказ да бъде издадена поисканата от Ц.П. карта, обективиран в писмо изх.№94-Ц-12-1#1/
20.04.2018 год. на Заместник Кмета на Община Казанлък /л.4/. Мотивите за
постановеният отказ са, че лицето има непогасени задължения към Община Казанлък.
Писмото е получено на ръка, лично от Ц.П. на 26.04.2018 год. Съгласно
представено по делото удостоверение за постоянен адрес на Ц.И.П. изх.№1384/20.06.2018
год. и удостоверение за настоящ адрес на Ц.И.П. изх.№1385/20.06.2018 год.,
същият живее на в гр. Казанлък, считано от
08.10.2004 год.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Жалбата
е подадена на 04.05.2018 год., в срока по чл.149 ал.1 от АПК, броен от 27.04.2018
год., същата изхожда от процесуално легитимирано лице. Оспорването е насочено против
отказ за предоставяне на административна услуга - издаване на карта за
преференциално паркиране на МПС, превозващи хора с увреждания, където е въведен
режим на кратковременно паркиране, съгласно чл.15 от Наредба №4 на Общинския
съвет Казанлък. Спрямо производствата по извършване или отказване извършването
на административни услуги, и спрямо обжалването им, са приложими уредените в
АПК производства по издаване на индивидуални административни актове и тяхното
обжалване по административен или съдебен ред - §8 от ДР към АПК. Касае за подлежащ
на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21 ал.3 от АПК - отказ за издаване на документ от значение за
упражняване на права - издаване на карта за преференциално паркиране на МПС,
превозващи хора с увреждания, където е въведен режим на кратковременно
паркиране, съгласно чл.15 от Наредба №4 на Общинския съвет Казанлък. С оглед
изложеното, жалбата е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
На
първо място, съдът намира, че актът е издаден от компетентен орган. Съгласно
чл.99а, ал.1 от ЗДвП, карта за паркиране на местата, определени за превозните
средства, обслужващи хора с трайни увреждания и използване на улеснения при
паркиране, се издава от кмета на съответната община или оправомощено от него
длъжностно лице по образец съгласно приложението. Следователно законодателят е
определил компетентният административен орган, който издава тези карти и това е
Кмета на общината или оправомощено от него лице. В конкретния случай в
изпълнение на тази правна възможност, Кмета на Община Казанлък е издал заповед
№222/16.02.2016 год., с която е упълномощил Заместник Кмета по инфраструктура,
строителство и транспорт Д.К., да подписва разрешения, свързани с режима за
паркиране на територията на общината, респективно отказите за издаване на
такива разрешения. Издаването на карта за паркиране на преференциално
паркиране, безспорно представлява разрешение във връзка с режима за паркиране
на територията на общината.
Съгласно
чл.10, ал.1 от Наредба №4 за реда за спиране, престой и паркиране на пътни
превозни средства на територията на община Казанлък /достъпна на сайта на
Община Казанлък/, на улици и площади - общинска собственост се въвежда режим на
кратковременно платено паркиране за посочени в нормата автомобили, а според ал.2 със заповед на Кмета
се определят границите на тази зона и
местата за кратковременно платено паркиране. Съгласно чл.15, ал.1 от
същата Наредба, в зоните по чл.10, ал.1 се осигуряват фиксирани и обозначени
със знак Д21-„Инвалид” места за безплатно паркиране на ППС, превозващи и/или
управлявани от хора с увреждания. Според ал.2 на местата, могат да престояват
само автомобили, снабдени с карта, удостоверяваща правото на ползване на такова
място, която следва да бъде поставена на предното стъкло на ППС, откъм
вътрешната му страна, по начин осигуряващ видимостта на изображението отвън.
За
издаването на такава карта, съгласно чл.15, ал.3 от Наредбата, се подава
заявление, като се прилагат следните документи: копие от регистрационен талон
на автомобила за удостоверяване на постоянния адрес и собствеността на
автомобила; служебна бележка за липса на задължения към община Казанлък – по
образец; копие от платежния документ за внесената сума, определена, съгласно т.
2 на ал. 1 и копие от Експертно решение на ТЕЛК или НЕЛК. От цитираната
материално правна уредба на предоставяне поисканата от Ц.П. административна
услуга - издаване на карта за преференциално паркиране следва, че възникването
на правото на такава карта, е обусловено от следните предпоставки - заявителят
да е лице с трайно намалена работоспособност, да е собственик на лек автомобил,
да няма задължения към Община Казанлък и да е платена таксата за извършването
на административната услуга.
По
принцип извършването на административна услуга е задължение на компетентния
орган да снабди субекта с документа, които той е поискал и необходим за да
бъдат признати, упражнени или погасени негови права и задължения. Отказът да се
издаде документ може да се постанови поради нередовност на документите или
поради липса на материалното право да се получи такъв. В случая органът се е
позовал на липса на материалното право на Ц.П. да получи поисканата карта, като
се е мотивирал с това, че Ц.П. ***.
Не се
спори по делото, че жалбоподателят е лице с трайно намалена работоспособност,
за което обстоятелства, свидетелства и приложеното експертно решение №2268 от
заседание №096 от 20.10.2015 год., съгласно което му е определена 88% трайно
намалена работоспособност, като срокът на тази инвалидност е до 01.10.2018 год.
Не е спорно също така, че Ц.П. е собственик на МПС, по отношение на което се
иска издаването на карта за преференциално паркиране, както и че е заплатил
дължимата такса за извършването на административната услуга. Не се спори на
последно място и за наличието на неплатени публични задължения от страна на П.
за неплатени данък недвижими имоти, данък върху МПС и такса битови отпадъци.
Спорът
е единствено относно техния размер и дали наличието им е основание за
постановеният отказ.
Видно
от приетите по делото писмени доказателства, се установява по безспорен начин,
че жалбоподателят в лицето на Ц.И.П. има неплатени данък върху недвижимите
имоти, данък върху МПС и такса битови отпадъци. Задълженията са продължителен
период от време – публични задължения за календарните 2013, 2014, 2015, 2016 и
2017 год. и се установяват въз основа на акта за установяване на задължение по
декларация №672-МИ-1/28.12.2017 год. /лист 27-31/. Касае се за редовно
бездействие от страна на жалбоподателят, относно плащането на дължимите
публични задължения към Община Казанлък. Несъстоятелно е твърдението, че се
касае за оспорени от негово страна задължения по размер, тъй като оспорените
АУЗД с №16/14.02.2012 год. и №17 от 16.02.2012 год. касаят задължения за
периода 2006 – 2011 год., но не могат да обхванат задължения за бъдещи периоди.
Т.е. твърдяното несъгласие за определените задължения, респективно тяхното
оспорване, не касае задължения за календарните 2013, 2014, 2015, 2016 и 2017
год. В подкрепа на това са и представените от страна на П., писмени
доказателства: молба вх.№842/16.08.2017 год. /лист 47/, молба №842/27.03.2017
/лист 48-49/; разпореждане изх.№15/01.03.2017 год. издадено на основание
чл.226, ал.1 от ДОПК; възражение №678821.02.2017 год. С оглед на тях и на
изричното волеизявление на жалбоподателят, съдът намира, че действително са
налице публични задължения, които не са платени и в този смисъл, удостовереното
в приложената към заявлението на П. служебна бележка, наличие на дължими данък
сгради, Такса БО и данък МПС, е доказано по надлежния ред. Същите са отразени и
в приложеният акт за установяване на задължение по декларация
№672-МИ-1/28.12.2017 год. на старши инспектор приходи при Община Казанлък /лист
27-31/. Безспорно е, че същият не е връчен на жалбоподателят и като такъв не е
влязъл в законна сила. От друга страна обаче, в наредбата не е предвидено,
същите да са установени с влязъл в сила акт или съдебно решение. Тези
задължения са били известни на П. още при подаването на заявлението за
издаването на картата, но същият не е предприел каквито и да е действия по
тяхното погасяване или оспорване.
В
настоящият случай, съдът намира, че административният орган действа в условията
на обвързана администрация и при наличието на законовите предпоставки следва да
издаде исканият административен акт, респективно при липсата им – да откаже
издаването му. Доколкото в конкретния случай е безспорно установено, наличието
на задължения на жалбоподателят към Община Казанлък, очевидно не са налице
предпоставките за издаването на исканата карта. При това положение, оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган, при правилно приложение на
материалния закон и при липса на допуснати съществени процесуални нарушения на
производствените правила и като такъв се явява правилен и законосъобразен.
Предвид изхода на делото искането на ответника
по жалбата за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание
чл.143, ал.4 от АПК, в тежест на жалбоподателят Ц.П. следва да бъде възложено
заплащането на възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на
административния орган, определено в размер на 100.00 лв., съгласно чл.24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и
чл.37 от Закона за правната помощ.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.172, ал.2, предложение първо, чл.173 ал.3 и ал.4 и чл.174 от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
ОСПОРВАНЕТО на Ц.И.П. *** на изричен
отказ на Заместник Кмета на община Казанлък, обективиран в писмо изх.№94-Ц-12-1#1
от 20.04.2018 год. по заявление вх.№94-Ц-12-1 от 05.04.2018 год., като неоснователно.
ОСЪЖДА Ц.И.П., ЕГН ********** *** да заплати на Община Казанлък, представлявана
от Кмета Г.С. сумата от 100.00 /сто/ лв., представляваща направените разноски
по делото.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: