Р Е Ш Е Н И Е

№254 20.09.2018 год. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ

при секретар Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдия М. Русев адм. дело №278 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Делото е образувано по жалба на Т.Т.Т. *** против Заповед №18-1228-000658/20.04.2018 год. на Началник Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Стара Загора, с която е прекратена регистрацията на МПС, собственост на Т. за срок от шест месеца. Жалбоподателят оспорва заповедта, като издадена в противоречие материалния закон. Твърди, че собственото му МПС е било само преместено, за да бъде измита и поради отсъствието на шофьора, същата е била управлявана от неправоспособен водач. Излага съображения, че е инвалид, за което представя и съответните доказателства, както и че има нужда от автомобила за придвижването си. В съдебно заседание, излага съображения, че желае да му бъде намален срока на прекратяването на регистрацията. Направено искане за отмяна на заповедта като незаконосъобразна.

Ответникът, редовно призован, не се явява и не изразява становище по жалбата.

Съдът, като взе предвид приетите по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, както и относимите правни разпоредби и извърши служебно цялостна проверка на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Със Заповед №18-1228-000658 от 20.04.2018 год. на Началника на Сектор „ПП“ при Областна дирекция на министерство на вътрешните работи – Стара Загора, на жалбоподателят Т.Т.Т. е наложена принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на ППС”. В същата се съдържа указание за реда и срока на обжалване. Като фактическо основание за издаване на заповедта се сочи, на 20.04.2018 год. в 13.30 часа в с. Бъдеще, общ. Стара Загора до дома му, лек автомобил „Фолксваген пасат” с рег. № се управлява от неправоспособния Д Д. Р., което не притежава СУМПС. ЗПППАМ е издадена въз основа на АУАН серия Д №496717/20.04.2018 год. Запознавайки се с констатациите на акта, административният орган приема наличие, на основание по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, за налагане на принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на МПС за срок от шест месеца, за това, че Р. е управлявал ППС без да притежава СУМПС.

Заповедта е връчена на Т. на 25.05.2018 год., а жалбата е депозирана в деловодството на сектор „ПП“ при ОД на МВР Стара Загора на 28.05.2018 год. При така установените факти, съдът намира жалбата по делото за допустима, като подадена от лице с правен интерес от обжалването и в срока за това, а разгледана по същество, за основателна, по следните съображения:

По делото е приета като доказателство административната преписка по издаване на оспорения акт и са представени доказателства за компетентност на ответния административен орган – Заповед с №8121з-1524/09.12.2016 год. на Министъра на вътрешните работи, с която се определят основните структури на МВР, които да осъществяват контрол по Закона за движение по пътищата и Заповед №349з-268/06.03.2018 год. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора за определяне на длъжностните лица, упълномощени да налагат ПАМ по Закона за движение по пътищата. Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че ответникът по делото притежава необходимата компетентност да налага ПАМ.

Принудителните административни мерки по чл.171, т.2а ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл.22, предложение второ от Закона за административните нарушения и наказания. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на основание чл.2, ал.1 от АПК и във вр. с чл.23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл.171 ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените АУАН имат с доказателствена сила до доказване на противното. Същите представляват и официален документ по смисъла на чл.179 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК и имат обвързваща доказателствена сила за извършеното пред длъжностното лице изявления, както и за извършените от него и пред него действия, поради което на основание чл.193, ал.1, изречение първо във вр. с чл.154, ал.1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя. Всъщност спор относно фактическата обстановка по извършеното административно нарушение не съществува между страните.

Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл.171, т.2а от ЗДвП, във връзка с чл.59, ал. 2, т. 4 от АПК. Оспореният акт е мотивиран, посочени са фактическите обстоятелства, възприети от органа при произнасянето му и изразяващи се в управлението на МПС от страна на неправоспособния водач Д.Д. Р.. Това обстоятелство не се оспорва от страна на жалбоподателят, а и не са представени доказателства, че водача е бил правоспособен към момента на установяване на административното нарушение.

Съгласно чл.171, т.2а от ЗДвП, принудителната административна мярка "прекратяване регистрацията на пътно превозно средство" се налага на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. В конкретния случай, е видно от фактическото описание на административното нарушение, че административният орган е приел наличието на последната хипотеза на законовата разпоредба.

В хода на съдебното производство не е оспорена истинността на събраните по административната преписка доказателства по реда на чл.193, ал.1 ГПК, вр. чл.144 АПК от страна на жалбоподателя. Събраните доказателства по административната преписка, съгласно чл.171, ал.1, изр. първо от АПК, имат доказателствена сила в настоящия процес. Доказателствата по административната преписка съдът цени, защото са безспорни и следващите от тях фактически установявания са конкретни, логични, съответстват си и не са опровергани. На основание чл.17, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.189, ал.2 от ЗДвП, съдът при преценката на валидността на АУАН във вр. с чл.179 от ГПК, намира, че същият е съставен от компетентен орган по чл.189, ал.1 от ЗДвП, има необходимото съдържание по чл.42 от ЗАНН - съдържа описание на нарушението, дата, място и обстоятелствата, при които е извършено, посочена е нарушената законова разпоредба - чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, съдържат се необходимите индивидуализиращи данни, като са спазени и относимите разпоредби на чл.40 - 43 от ЗАНН за съставянето му. При съставянето му, нарушителят Райков е имал възражения по съставянето му, изразяващи се в това, че същият не е бил спрян със стоп палка, както и че има свидетели, че не е карал той. Такива свидетели не са посочени в акта, нито пък са депозирани допълнително писмени възражения, в които да се посочат тези свидетели. Такива не са посочени и от жалбоподателя в настоящето производство, собственик на управляваното МПС.

На основание посоченото, следва и извод, че АУАН е издаден от компетентен орган, в установените от закона форма и ред, поради което е и валидно доказателство, обвързващо съда по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК във вр. с чл.189, ал.2 от ЗДвП, по отношение на установеното от фактическа страна в мотивите му.

Съдът намира, че поведението е било правилно квалифицирано от наказващият орган, както и че са налице предпоставките за налагането на ПАМ. Изложеното в съдебното заседание искане от страна на Т. за намаляване на срокът за наложената ПАМ, не може да бъде осъществено от съда. Минималният срок на действието на ПАМ е шест месеца, с което се е съобразил и административният орган. Този срок съответства на законовата разпоредба и не може да бъде определен в по-малък размер от предвиденото в закона, нито от административният орган в лицето на Началник сектор „ПП“ при ОД на МВР – Стара Загора, нито от настоящия съдебен състав.

При това положение, настоящият съдебен състав, намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за прилагането на ПАМ по чл.171, т.2а, б.“а“, предложение последно от ЗДвП.

Видим от изложеното и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, административен съд Стара Загора,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Т.Т.Т. *** против заповед №18-1228-000658/20.04.2018 год., издадена от Началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР Стара Загора, като неоснователна.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: