Р Е Ш Е Н И Е № 328

гр. Стара Загора 07.11.2018г

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, І състав, в публично съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОЙКА ТАБАКОВА

Членове :

при секретар Ива Атанасова и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Б.ТАБАКОВА адм. дело № 283 по описа за 2018г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба от Н.Н.К. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1228-000712/ 09.05.2018г, издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора – временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство /МПС/ до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт като издаден противоречие с материалноправните разпоредби на закона и в нарушение на административнопроизводствените правила. Жалбоподателят оспорва констатациите в заповедта относно качеството „водач“ във връзка с управление на МПС по пътищата, които счита за неотговарящи на обективната действителност. Моли да се вземе предвид, че въз основа на съставения му акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № Д410683/ 09.05.2018г не е издадено наказателно постановление. По така наведените оплаквания е направено искане за отмяна на заповедта.

Ответникът Началник група в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Стара Загора, редовно призован, не се явява и представлява по делото, както и не изразява становище по жалбата.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните намира за установено следното от фактическа страна:

С оспорената заповед № 18-1228-000712/ 09.05.2018г на Началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Стара Загора на жалбоподателя Н.Н.К. е наложена ПАМ - временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Заповедта е постановена на основание чл.171, т.1, б.”б”, като от фактическа страна е обоснована с управление на нерегистистрирано МПС „Моторбайк КТЦ Раптор“ на 09.05.2018г около 09:45ч в гр.Стара Загора, на кръстовището на ул. „Кап.Петко войвода“ и ул.“Никола Икономов” в посока север-юг като отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство „Дръг тест“ 5000 за установяване употребата на наркотични вещества. Издаден е талон за медицинско изследване № 0013596. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП.

Заповедта е издадена въз основа на съставен АУАН серия Д бл.№ 410683/ 09.05.2018г. от компетентния орган за това, че на 09.05.2018г около 09:45ч в гр.Стара Загора, на кръстовището на ул. „Кап.Петко войвода“ и ул.“Никола Икономов” в посока север-юг жалбоподателят Н.К. управлява нерегистистрирано МПС „Моторбайк КТЦ Раптор“ като не притежава свидетелство за управление на МПС и отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство „Дръг тест“ 5000 за установяване употребата на наркотични вещества. Издаден е талон за медицинско изследване № 0013596 . Жалбоподателят е направил възражения по съставения АУАН, че не бил запознат дали „неасфалтираните пътища влизат в закона“. Въз основа на този АУАН е издадено Наказателно постановление № 18-1228-001883/ 21.05.2018г.

Във връзка с управлението на нерегистрирано МПС е образувано бързо производство № 2150/ 2018г на Районна прокуратура-Стара Загора, № зм78/ 2018г на ОД на МВР-Стара Загора срещу Н.Н.К. за престъпление по чл.345, ал.2 вр.ал.1 от НК. С постановление на прокурор от Районна прокуратура-Стара Загора бързото производство е прекратено. Изложени са съображения, че събраните доказателства сочат, че не е извършено престъпление от общ характер, тъй като К. не е управлявал МПС по път, отворен за обществено ползване и за него не важи изискването да е регистрирано по реда на Наредба № I-45/ 24.03.2000г, издадена на основание чл.140, ал.2 от ЗДвП. По настоящото дело са приети като доказателства снимки, приложени към бързо производство № 2150/ 2018г на Районна прокуратура-Стара Загора.

От показанията на разпитания свидетел В.С.П. се установява, че на 09.05.2018г е видял жалбоподателя до Второ РУ в кв.Лозенец. Отстрани на сградата било спряно АТВ, на черен път. Не е видял Н.К. да го управлява на тази дата. По принцип знае, че К. кара това МПС в гората.

От приетата като доказателство Справка за нарушител/водач от дата 21.06.2018г е видно, че свидетелството за управление на МПС на К. е със статус „отнето“.

След като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок от връчването й на адресата, от активно легитимирано лице, за което индивидуалният административен акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, според който принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б.”а”, т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая Началник сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Стара Загора е надлежно упълномощен, съгласно представените по делото Заповед № 8121з-1524/ 09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи и Заповед № 349з-723/ 06.03.2018 г. на Директора на ОД на МВР Стара Загора. Постановена е в писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл.59, ал.2 от АПК реквизити, в т.ч фактическите и правни основания за прилагането на ПАМ, чрез посочване на правно-релевантните факти, предвидени в хипотезата на чл. 171, т.1, б.”б” от ЗДвП. Действително в диспозитива на заповедта е посочена разпоредбата на чл. 171, т.1, б."б", като не е изрично записано, че е от Закона за движение по пътищата, но в мотивите на заповедта са посочени нарушения на чл. 5, ал.3, т.1, пр.2 от Закона за движение по пътищата, поради което е очевидно, че се има предвид текста на същия този закон като основание за налагане на принудителната административна мярка.

Според нормата, посочена като правно основание за издаване на оспорения административен акт - чл. 171, т.1, б."б" от ЗДвП в относимата му редакция /ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г/, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо водач, за който се установи, че управлява моторно превозно средство под въздействието на наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване се прилага принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. При тази законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката При тази законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежен ред управление на МПС под въздействието на наркотични вещества или техни аналози или отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване. Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, т.е. АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за налагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на административния акт по смисъла на чл.59, т.4, предл.1 от АПК.

Видно от доказателствата по делото, на Н.Н.К. като водач на МПС е издаден такъв акт за управление при отказ да бъде тестван за употреба на наркотични вещества и доказателствената му сила не е оборена. Доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от визираната в АУАН, е на жалбоподателя. Ангажираните от него гласни доказателства не подкрепят тезата му, че е управлявал „Моторбайк КТЦ Раптор“ извън пътищата, отворени за обществено ползване. Свидетелят В.П.няма лични впечатления от мястото и времето на управление на конкретното МПС на 09.05.2018г, неговото възприятие е едва след паркирането му пред Второ РУ. Показанията му, че по принцип жалбоподателят управлява по черни пътища, не могат да обосноват тази теза и за процесната дата. Снимковият материал от бързо производство № 2150/ 2018г на Районна прокуратура-Стара Загора е фиксирал спряно МПС върху неасфалтиран земен участък. В постановлението на прокурора за прекратяване на бързото производство е прието, че управлението е осъществено извън пътищата, отворени за обществено ползване, без да са описани доказателствените източници. Констатациите на прокурора обаче не обвързват административния съд при проверка за законосъобразност на издадена заповед за ПАМ. На първо място няма идентичност между деянията, за които е образувано наказателното производство /управление на нерегистрирано МПС и административното производство /отказ на водача да бъде тестван за употреба на наркотични вещества/. Няма данни също дали постановлението е влязло в сила. На следващо място постановлението на прокурора не се ползва със сила на присъдено нещо. То безспорно е задължително за всички субекти, когато влезе в сила, но задължителен е само неговият диспозитив - отказът на държавата да осъществи наказателно преследване по отношение на лицето. А компетентен да прецени дали съответното деяние, което не е престъпление, съставлява административно нарушение, е съответният административен орган. Мотивите на постановлението не обвързват по задължителен начин административния орган, още по-малко съда, досежно преценката на елементите на фактическия състав на административното нарушение, защото едно деяние може да не осъществява фактическия състав на престъпление, но може да осъществява фактическия състав на едно административно нарушение. Дори и тогава, когато прокурорът приема, че следва да прекрати досъдебното производство поради недоказаност на престъплението, това не значи априори, че не би могло да бъде доказано административно нарушение. В този смисъл е Решение № 9892 от 19.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 346/2017 г., VII отд.

Обстоятелството, че К. е управлявал МПС на кръстовището на ул. „Кап.Петко войвода“ и ул.“Никола Икономов” се установява освен от констатациите в редовно съставения АУАН серия Д бл.№ 410683/ 09.05.2018г., също и от приложената към административната преписка докладна записка от Г.Г.-старши полицай в група ООР към Второ РУ-Стара Загора, който е пряк очевидец на този факт. Съгласно чл.171, ал.1 от АПК, доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. В случая тези доказателства не са оспорени, поради което съдът г

Не се споделя доводът на жалбоподателя, че мястото, на което е управлявал МПС на 09.05.2018г, не представлява обособен път по класификацията на пътищата по чл.3 от Закона за пътищата, респективно той няма качество „водач“ по смисъла на легалното определение на §6, т.25 от ДР на ЗДвП. Приложима в случая е дефиницията по §6, т.1 от ДР на специалния ЗДвП - "Път" е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците“. По делото не е доказано, че ул. „Кап.Петко войвода“ и ул.“Никола Икономов” не са улици по смисъла на закона или не са такива, отворени за обществено ползване и спрямо тях не важат правилата на ЗДвП, независимо дали са асфалтирани.

Несъстоятелно е и оплакването, че неиздаването на наказателно постановление въз основа на съставения АУАН серия Д бл.№ 410683/ 09.05.2018г. Производството по налагане на ПАМ е самостоятелно такова, различно от това по ангажиране административнонаказателна отговорност за нарушение на ЗДвП, със съвсем отделни цели - за предотвратяване и преустановяване на административно нарушение. Прилагането на ПАМ като вид административна принуда не съставлява административнонаказателна санкция, поради което заповедта за налагане на мярката не е обвързана с издаване на наказателно постановление въпреки, че двете властнически волеизявления се базират на АУАН.

По всички тези съображения неоснователно се явява оплакването в жалбата за допуснато нарушение на материалния закон при издаване на оспорената заповед след като по делото са безспорно установени изискуемите материалноправни предпоставки за прилагане на ограничителната преустановителна мярка по ЗДвП.

С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваната заповед Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1228-000712/ 09.05.2018г, издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора, е формално и материално законосъобразна и издаването й съответства на целта на закона - за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Подадената срещу нея жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Н.К. ЕГН ********** *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1228-000712/ 09.05.2018г, издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора, с която е приложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, като неоснователна.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: