Р Е Ш Е Н И Е

№355 21.11.2018 год. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ

при секретар Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдия М. Русев адм. дело №306 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Делото е образувано по жалба на „Е“ЕООД, представлявано от управителя П.П. и със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул.“Сава Силов“№83, вх.Б, ет.6, ап.25 против Заповед №18-1228-000700/06.05.2018 год. на Началник Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Стара Загора, с която е прекратена регистрацията на МПС, собственост на „Е“ЕООД за срок от една година. Жалбоподателят оспорва заповедта, като издадена в противоречие материалния закон. Твърди, че административният орган не е положил усилие да установи в чие фактическо владение се намира автомобила, както и въз основа на кои правопораждащи факти се твърдят обстоятелства водещи до налагането на процесната ПАМ. Намира, че в заповедта са посочени бланкетно приложимите материално правни разпоредби, но не може от тях да се индивидуализира негово противоправно поведение, представляващо неизпълнение на задължение от административен характер. Счита на следващо място, че заповедта е наложена в несъответствие с целта на закона. Направено искане за отмяна на заповедта като незаконосъобразна.

Ответникът, Началникът на сектор „ПП“ при ОД на МВР – Стара Загора, редовно призован, не се явява и не изразява становище по жалбата.

Съдът, като взе предвид приетите по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, както и относимите правни разпоредби и извърши служебно цялостна проверка на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Със Заповед №18-1228-000700 от 06.05.2018 год. на Началника на Сектор „ПП“ при Областна дирекция на министерство на вътрешните работи – Стара Загора, на жалбоподателят „Е“ЕООД, представлявана от управителя П.П. е наложена принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на ППС”. В същата се съдържа указание за реда и срока на обжалване. Като фактическо основание за издаване на заповедта се сочи, на 06.05.2018 год. около 21.00 часа в гр. Стара Загора, по ул.“Старозагорски въстание“ до №26, до магазин „Си би ес“ в посока север лек автомобил марка „Волво“ с рег. №*******, собственост на „Е“ЕООД с управител П.М.П. се управлява от лицето Т. Д. Д., което е неправоспособен водач – справка ОДЧ 02 РУ. Управлява под въздействието на алкохол. Тестван с техническо средство „Алкотест Дрегер“7510 с ф.№0025, което с проба №07955 в 02.07 часа отчете 2.51 на хиляда алкохол в издишаният въздух. Издаден талон за медицинско изследване №001123. ЗПППАМ е издадена въз основа на АУАН серия Д №412520/06.05.2018 год. Запознавайки се с констатациите на акта, административният орган приема наличие на основание по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, за налагане на принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на МПС за срок от една година.

Заповедта е връчена на управителя на „Е“ЕООД на 25.05.2018 год., а жалбата е депозирана в деловодството на сектор „ПП“ при ОД на МВР Стара Загора на 07.06.2018 год. При така установените факти, съдът намира жалбата по делото за допустима, като подадена от лице с правен интерес от обжалването и в срока за това, а разгледана по същество, за неоснователна, по следните съображения:

По делото е приета като доказателство административната преписка по издаване на оспорения акт и са представени доказателства за компетентност на ответния административен орган – Заповед с №8121з-1524/09.12.2016 год. на Министъра на вътрешните работи, с която се определят основните структурни звена на МВР, които да осъществяват контрол по Закона за движение по пътищата и Заповед №349з-268/06.03.2018 год. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора за определяне на длъжностните лица, упълномощени да налагат ПАМ по Закона за движение по пътищата. Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че ответникът по делото притежава необходимата компетентност да налага ПАМ.

Принудителните административни мерки по чл.171, т.2а ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл.22, предложение второ от Закона за административните нарушения и наказания. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на основание чл.2, ал.1 от АПК и във вр. с чл.23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл.171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се установява с акта за установяване на административно нарушение, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актова за установяване на административни нарушение имат доказателствена сила до доказване на противното. Същите представляват и официален документ по смисъла на чл.179 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК и имат обвързваща доказателствена сила за извършеното пред длъжностното лице изявления, както и за извършените от него и пред него действия, поради което на основание чл.193, ал.1, изречение първо във вр. с чл.154, ал.1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя. Всъщност спор относно фактическата обстановка по извършеното административно нарушение не съществува между страните.

Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл.171, т.2а от ЗДвП, във връзка с чл.59, ал. 2, т. 4 от АПК. Оспореният акт е мотивиран, посочени са фактическите обстоятелства, възприети от органа при произнасянето му и изразяващи се в управлението на МПС от страна на неправоспособния водач Т. Д. Д. и след употреба на алкохол, установено по надлежния ред. Тези обстоятелства не се оспорва от страна на жалбоподателят, а и не са представени доказателства, че водача е бил правоспособен към момента на установяване на административното нарушение и че не е бил употребил алкохол.

Съгласно чл.171, т.2а от ЗДвП, принудителната административна мярка "прекратяване регистрацията на пътно превозно средство" се налага на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. В конкретния случай, е видно от фактическото описание на административното нарушение, че административният орган е приел наличието на последната хипотеза на законовата разпоредба.

В хода на съдебното производство не е оспорена истинността на събраните по административната преписка доказателства по реда на чл.193, ал.1 ГПК, вр. чл.144 АПК от страна на жалбоподателя. Събраните доказателства по административната преписка, съгласно чл.171, ал.1, изр. първо от АПК, имат доказателствена сила в настоящия процес. Доказателствата по административната преписка съдът цени, защото са безспорни и следващите от тях фактически установявания са конкретни, логични, съответстват си и не са опровергани. На основание чл.17, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.189, ал.2 от ЗДвП, съдът при преценката на валидността на акта за установяване на административно нарушение във вр. с чл.179 от ГПК, намира, че същият е съставен от компетентен орган по чл.189, ал.1 от ЗДвП, има необходимото съдържание по чл.42 от ЗАНН - съдържа описание на нарушението, дата, място и обстоятелствата, при които е извършено, посочена е нарушената законова разпоредба - чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, съдържат се необходимите индивидуализиращи данни, като са спазени и относимите разпоредби на чл.40 - 43 от ЗАНН за съставянето му. При съставянето му, нарушителят Д. не е имал възражения по съставянето му.

На основание посоченото, следва и извод, че АУАН е издаден от компетентен орган, в установените от закона форма и ред, поради което е и валидно доказателство, обвързващо съда по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК във вр. с чл.189, ал.2 от ЗДвП, по отношение на установеното от фактическа страна в мотивите му.

Съдът намира, че поведението е било правилно квалифицирано от наказващият орган, както и че са налице предпоставките за налагането на ПАМ. Срокът на действието на ПАМ е от шест месеца до една година, с което се е съобразил и административният орган.

При това положение, настоящият съдебен състав, намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за прилагането на ПАМ по чл.171, т.2а, б.“а“, предложение последно от ЗДвП.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, административен съд Стара Загора,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Е“ЕООД, ЕИК 202881952 представлявана от управителя П.М.П. и със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул.“Сава Силов“№83, вх.Б, ет.6, ап.25 против заповед №18-1228-000700/06.05.2018 год., издадена от Началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР Стара Загора, като неоснователна.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: