Р Е Ш Е Н И Е № 293

гр. Стара Загора, 31.10.2018г

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, І състав, в публично съдебно заседание на първи октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОЙКА ТАБАКОВА

Членове :

при секретар Стефка Христова и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Б.ТАБАКОВА адм. дело № 319 по описа за 2018г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба от Й.Г.Б. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0284-000245/ 06.03.2018г, издадена от Началник група „Пътен контрол“ към ОД на МВР Стара Загора, РУ Казанлък Т.Н., с която е разпоредено временно спиране от движение на МПС с рег. № ******. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт като противоречащ на материалния закон и процесуално опорочен. Жалбоподателят твърди, че заповедта е издадена на 06.03.2018 г., а наложената с нея мярка е със задна дата. Направено е искане за изследване на компетентността на издателя на заповедта. Според жалбоподателя заповедта не отговаря на законовите изисквания за форма, тъй като липсвали мотиви за издаването й. Въз основа на наведените оплаквания е направено искане за отмяна на заповедта и присъждане на разноските по делото.

Ответникът по жалбата – Началник група „Пътен контрол“ към ОД на МВР Стара Загора, РУ Казанлък, чрез процесуалния си представител юрисконсулт А. оспорва жалбата като неоснователна.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните намира за установено следното от фактическа страна:

С оспорената Заповед за прилагане на № 18-0284-000245/ 06.03.2018г Началникът група „Пътен контрол“ към ОД на МВР Стара Загора, РУ Казанлък Т.Н. е разпоредил по отношение на Й.Г.Б. временно спиране от движение на МПС – товарен автомобил „Фолксваген Транспортер“ с рег. № ******на основание чл.171, т.2, б.“к“ от ЗДвП до заплащане на дължимата глоба. От фактическа страна в акта се сочи, че Б. управлява с неплатени глоби в законоустановения срок по фиш М95937/ 11.12.2015г.

Заповедта е издадена въз основа на съставен АУАН серия Д бл.№ 577267/ 01.03.2018 г. от компетентния орган за това, че на 01.03.2018г в гр.Казанлък по бул.“Ал.Батемберг“ Й.Г.Б. управлява товарен автомобил „Фолксваген Транспортер“ с рег. № ******като 1.не носи свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него, 2. МПС не е представен она технически преглед за 2018г, 3.водачът управлява с непратени глоби в законоустановения срок – фиш № М-95937/ 11.12.2015г, НП № 170284000959 и НП 170284000853.

С административната преписка са представени и приети като доказателства АУАН серия Д № 577267/01.03.2018 г.; Заповед № 349з-723/06.03.2018 г.; Заповед № 349з-95/11.01.2017 г.; Заповед № 349з-268/30.01.2017 г.; Справка УРИ 349000-14623 от 03.09.18 г. за длъжността на издателя на процесната заповед.

По делото е представена Справка за нарушител от региона, съставена от ответника, в която са отбелязани издадените спрямо жалбоподателя наказателни постановления и фишове, данни за заплащане на наложените наказания и данни за влизането им в сила. За фиш № М-95937/ 11.12.2015г, НП № 17-0284-000959/ 19.01.2016г и НП № 17-0284-000853/ 04.04.2017г е отбелязано, че са влезли в сила и наложените с тях глоби не са платени.

След като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от активно легитимирано лице, за което оспореният административен акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява основателна.

Оспорената Заповед № 18-0284-000245/ 06.03.2018г на Началник група „Пътен контрол“ в сектор „Охранителна полиция“ на РУ Казанлък към ОД на МВР Стара Загора Т.Н. е издадена от материално и териториално компететния административен орган. Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП в приложимата редакция /ДВ бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.), принудителните административни мерки по чл.171, т.1, т.2, т.2а, 4, т.5 б.”а” и т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица. В случая административният акт е издаден от Началника на група „Пътен контрол“ в сектор „Охранителна полиция“ на РУ-Казанлък към ОД МВР Стара Загора, който е оправомощен за това, видно от Заповеди № 349з-95/ 11.01.2017г и № 349з-723/ 06.03.2018г на Директора на ОД на МВР Стара Загора.

Процесната заповед е издадена в писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл.59, ал.2 от АПК реквизити, в това число фактическите и правни основания за прилагането на ПАМ, чрез посочване на правно-релевантните факти, предвидени в хипотезата на чл. 171, т.2, б.“к“ от ЗДвП. За формална изрядност на акта е необходимо той да съдържа фактическите и правни основания за прилагането на ПАМ, чрез посочване на правно-релевантните факти, предвидени в хипотезата на визираната от административния орган правна норма. В случая в диспозитива на заповедта е отразен само чл. 171, т.2, б.”к” без да е конкретизиран нормативния акт, от съдържанието на който е този текст. Но допуснатото нарушение на процесуални правила не е съществено, т.е. не е от категорията процесуални нарушения, които задължително обуславят отмяна на издадения административен акт само на това основание. В мотивната част на заповедта е отразено, че жалбоподателят е извършил нарушение на ЗДвП и словесното описание на вида наложената ПАМ съответства на текста на чл.171, т.2, б.”к” от ЗДвП. Описаните факти не създават съмнение или неяснота относно вида и характера на нарушението - на правилата за движение по пътищата, поради което не е накърнено правото на защита на жалбоподателя /в този смисъл Решение № 292 от 11.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6469/2015 г., VII отд/.

При постановяването на оспорената заповед обаче неправилно е приложен материалният закон. За налагането на ПАМ по чл.171, ал.2, б.“к“ от ЗДвП следва да са налице кумулативно две материалноправни предпоставки: 1. адресат на мярката да е собственикът на управляваното превозното средство и 2. адресатът да има към момента на налагане на мярката незаплатена в срока за доброволно плащане глоба. Жалбоподателят не спори, че не е заплатил в срока за доброволно изпълнение наложената му глоба с фиш № М-95937/ 11.12.2015г, който е посочен в оспорената заповед.

Съгласно чл.157, ал.8 ЗДвП наказателното постановление заменя контролния талон за период от един месец след влизането му в сила, съответно решението или определението на съда при обжалване. А съгласно чл.186, ал.7 ЗДвП, издаден фиш, глобата по който не е платена доброволно в 7-дневен срок от датата на издаването му, се смята за влязло в сила наказателно постановление. Следователно по отношение на фиш № М-95937/ 11.12.2015г двугодишният давностен срок по чл. 82, ал. 1, б. "а" вр. чл. 82, ал. 2 от ЗАНН за изпълнение на наказанието е започнал да тече от 19.12.2015г и към датата на издаване на процесната Заповед за прилагане на ПАМ 18-0284-000245/ 06.03.2018г. е изтекъл.

Видно от административната преписка, ответникът не е събрал доказателства за предприети действия по принудителното изпълнение на наложеното наказание с фиш № М-95937/ 11.12.2015г, нито за спиране или прекъсване на давностния срок. По делото също няма такива данни. Поради това следва да се приеме, че е погасена възможността за изпълнение на наказанието "глоба", респективно е отпаднало и основанието за налагане на ПАМ. В този смисъл е Решение № 9931 от 19.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 860/2017 г., VII отд.

Оспорената заповед не е съответна на целта на закона, според който такава принудителна административна мярка е с превантивен характер и с предназначение да осуети възможността на дееца да извърши други подобни нарушения.

С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваната заповед е незаконосъобразна - издадена е от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но е постановена в несъответствие с материалноправните разпоредби, на които се основава и не е съобразена с целта на закона. Подадената жалба срещу нея се явява основателна, което обуславя отмяна на заповедта.

При този изход на спора на жалбоподателя на основание чл.143, ал.1 от АПК се дължат направените по делото разноски в размер на 310лв, от които 10лв за държавна такса и 300лв адвокатско възнаграждение, уговорено и реално заплатено по договор за правна защита и съдействие № 0218738 от 26.06.2018г.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Й.Г.Б. ЕГН ********** *** Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0284-000245/ 06.03.2018г, издадена от Началник група „Пътен контрол“ към ОД на МВР Стара Загора, РУ Казанлък, с която е разпоредено временно спиране от движение на МПС с рег. № СТ 1281ВН до заплащане на дължимата глоба по фиш № М-95937/ 11.12.2015г, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр.Стара Загора ДА ЗАПЛАТИ на Й.Г.Б. ЕГН ********** *** СУМАТА 310 /триста и десет/лв, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на касационно оспорване пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: