Р Е Ш Е Н И Е

№ 261 28.09.2018г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар Пенка Маринова и с участието

на прокурор като разгледа

докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 337 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на „И.С.Б.“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Доспат“ №2, подадена чрез пълномощника му адв. Е.Е. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1228-000881/ 12.06.2018г., издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която заповед, на основание чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, на „И.С.Б.“ ЕООД е наложена принудителна административна мярка – „прекратяване на регистрация на ППС“, за срок от 6 месеца.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за постановяването му в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят поддържа, че неправилно и незаконосъобразно с оспорената заповед му е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП. Твърди, че не е налице възприетото от административния орган материалноправно основание по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП за прилагането на ПАМ по отношение на „И.С.Б.“ ЕООД, доколкото дружеството не е собственик на моторното превозно средство, което е било управлявано от лице, непритежаващо свидетелство за управление. По подробно изложени съображения за неправилно определяне на субекта на приложената ПАМ и за несъответствие на оспорения административен акт с целта на закона, е направено искане за отмяна на обжалваната заповед, като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата – Началник група в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на оспорването.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

На А.К.А.е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия Д № 592240/ 12.06.2018г. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 12.06.2018г., около 16.40 часа, в гр. Стара Загора, по ул. „Н. Икономов“ до бл. № 60, в посока юг, А.А. управлява т.а „Дачия Логан“ с рег. № , собственост на „И.С.Б.“ ЕООД, като водачът управлява МПС без да притежава СУМПС /неправоспособен/, с което виновно е нарушил чл.150 от ЗДвП.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1228-000881/ 12.06.2018г., издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, на „И.С.Б.“ ЕООД е наложена принудителна административна мярка – „прекратяване на регистрация на ППС“, за срок от 6 месеца. Обжалваният административен акт е постановен на основание чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, като от фактическа страна прилагането на принудителната административна мярка е обоснована с обстоятелството, че на 12.06.2018г. около 16.40 часа в гр. Стара Загора, по ул. „Никола Икономов“ до №60, в посока юг, т.а „Дачия“ с рег. № – собственост на „И.С.Б.“ ЕООД, се управлява от лицето А.К.А., което не притежава СУМПС – отнето/ иззето. Посочено е, че заповедта е издадена въз основа на АУАН серия Д № 592240/ 12.06.2018г.

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по издаване на обжалваната Заповед № 18-1228-000881/ 12.06.2018г., както и Договор за финансов лизинг № 01017490/00003 от 31.07.2015г., сключен между „Е.А.” ЕАД, в качеството на лизингодател и „И.С.Б.“ ЕООД, в качеството на лизингополучател, ведно с погасителен пран към договора; Свидетелство за регистрация на МПС № 007089153 част I и др.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения преклузивен срок /при липса на представени от ОД на МВР – Стара Загора доказателства за датата на връчване на заповедта/ и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б. „а”, т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена и приета като доказателство Заповед № 349з-723 от 06.03.2018г. на Директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която на основание чл.43, ал.4 във вр. с ал.3, т.1 от ЗМВР във вр. с чл.165 и чл.172, ал.1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1524/ 09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР – Стара Загора, които да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б.”а”, т.6 и 7 от ЗДвП, сред които са и началниците на групи в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора. Следователно обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. а” от ЗДвП № № 18-1228-000881/ 12.06.2018г., е издадена от материално и териториално компетентен административен орган – Началник група в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, в рамките на предоставените му правомощия.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са както правното основание за упражненото правомощие, така и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а” от ЗДвП на собственика, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо СУМПС. Дали правилно „И.С.Б.“ ЕООД е определено като субект, спрямо който е налице основание за налагане на предвидената в закона ограничителна мярка - „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство”, е въпрос на материална, а не на формална /процесуална/ законосъобразност на обжалваната заповед. С оглед на гореизложеното съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП и на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, за постановяване на мотивиран административен акт.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно дали се следват разпоредените с акта правни последици. По дефиницията на чл.22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл.23 от ЗАНН). В случая Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1228-000881/ 12.06.2018г. е издадена на основание чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, съгласно която разпоредба, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство” на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на 69А от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Приложената на „И.С.Б.“ ЕООД с обжалвания административен акт ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП от фактическа страна се основава на това, че на 12.06.2018г. около 16.40 часа в гр. Стара Загора, по ул. „Никола Икономов“ до №60, в посока юг, т.а „Дачия” с рег. № – собственост на „И.С.Б.“ ЕООД, се управлява от лицето А. К. А., което не притежава СУМПС – отнето/ иззето. Следователно наложената на жалбоподателя принудителна административна мярка е в хипотезата на чл.171, т.2а, б. „а”, предл. последно от ЗДвП - на собственик, чието превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо СУМПС.

От представения и приет като доказателство по делото Договор за финансов лизинг № 01017490/00003 от 31.07.2015г., сключен между „Е.А.” ЕАД, в качеството на лизингодател и „И.С.Б.“ ЕООД, в качеството на лизингополучател, е видно, че лизингодателят /„Е.А.” ЕАД/, се е задължил да придобие и да достави на лизингополучателя /„И.С.Б.“ ЕООД/, товарен автомобил „DACIA LOGAN” с посочени в договора номера на шаси и двигател, за сумата от 3408.61 евро без ДДС, платима на 36 месечни лизингови вноски, като датата на падеж на последната лизингова вноска, видно от приложения към договора за финансов лизинг погасителен план, е 20.07.2018г. По своята правна същност договорът за финансов лизинг е търговски договор, с който лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение – чл.342, ал.2 от Търговския закон. С договора за финансов лизинг не се прехвърля собственост, а само се предоставя правото на ползване върху съответната вещ, т.е при този договор лизингодателят запазва правото си на собственост до момента, когато го прехвърли на лизингополучателя, а лизингополучателят придобива само държането на вещта. Обектът на лизинга не е собственост на лизингополучателя, а лизингодателят запазва правото си на собственост върху този обект. Следователно към момента на издаване на обжалваната заповед - 12.06.2018г., доколкото е преди датата на последната вноска по договора за финансов лизинг, лизингополучателят „И.С.Б.“ ЕООД, не е бил собственик на предоставеното му за ползване с договора за лизинг МПС.

Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗДвП, регистрацията на превозното средство се извършва на името на собственика. В случая от прието като доказателство по делото Свидетелство за регистрация на МПС № 007089153, е видно, че товарен автомобил „Дачия Логан” с рег. № /моторното превозно средство, което е било управлявано от лице, непритежаващо свидетелство за управление и респ. което ППС е обект на приложената с оспорената заповед ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а” от ЗДвП/, е регистрирано като собственост на „Е.А.” ЕАД, гр. София (т.С.1.1.), а в графа C.3.1 и 3.3 на свидетелството за регистрация на МПС, като лице, можещо да ползва автомобила по силата на право, различно от правото на собственост, е вписано „И.С.Б.“ ЕООД, гр. София т.е. самите органи на МВР, извършили регистрацията на автомобила, са посочили в свидетелството, че „И.С.Б.“ ЕООД не е собственик, а само ползвател на т.а Дачия Логан” с рег. № .

Принудителните административни мерки /каквато по дефиниция и по съдържание е наложената с обжалваната заповед мярка по чл.171, т.2а, б.а“ от ЗДвП/, са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Като форма на държавна принуда те представляват репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, като налагат неблагоприятни последици на адресата, с цел постигане на определен правен резултат. С оглед на нормативно регламентирания принцип по чл.23 от ЗАНН за законоустановеност на принудителните административни мерки, вкл. от гл. т на основанията за тяхното прилагане и субектите, спрямо които могат да бъдат приложени, материалноправните норми предвиждащи такива мерки, подлежат на стриктно тълкуване. Законът свързва прилагането на ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а” от ЗДвП с управление на пътно превозно средство от лице, непритежаващо свидетелство за управление на моторно превозно средство, като субект на ПАМ в хипотезата на чл. 171, т.2а, б. „а“, предл. последно от ЗДвП, законът определя единствено собственика на ППС, чието превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо свидетелство за управление. Следователно лицето, ползващо автомобила по силата на право, различно от правото на собственост, не може да бъде адресат на ПАМ в хипотезата на чл. 171, т.2а, б. „а“, предл. последно от ЗДвП. В случая от представените по делото доказателства /Договор за финансов лизинг № 01017490/00003 от 31.07.2015г. и Свидетелство за регистрация на МПС - Част І/, по несъмнен начин се установява, че към датата

на констатиране на нарушението, за което е съставен АУАН серия Д № 592240/ 12.06.2018г., управлявания от водача А.К.А.товарен автомобил „Дачия Логан” с рег. № , не е бил собственост на „И.С.Б.“ ЕООД – дружеството лизингополучател по Договор за финансов лизинг № 01017490/00003 от 31.07.2015г., а е бил собственост на „Е.А.” ЕАД – лизингодател по посочения договор. Ето защо „И.С.Б.“ ЕООД - дружеството, ползващо превозното средство по силата на право, различно от правото на собственост, не може да бъде субект /адресат/ на ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а”, предл. последно от ЗДвП във връзка с управлението на т.а „Дачия Логан” с рег. № от лице, непритежаващо СУМПС. Некоректното посочване в информационната система на МВР за регистрация на МПС, че собственици на т.а „Дачия” с рег. № , са „Е.А.” ЕАД и „И.С.Б.“ ЕООД, не е основание да се приеме, че обжалваната ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а”, предл. последно от ЗДвП, е наложена в съответствие с приложимия материален закон.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че за законосъобразността на оспорената заповед и на наложената с нея ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а”, предл. последно от ЗДвП, е ирелевантно обстоятелството, дали собственикът съотв. ползвателят на МПС, е предоставил /възложил/ отстъпил по неправомерен начин управлението на автомобила на неправоспособен водач, поради което доводите на жалбоподателя в посочения смисъл, не следва да бъдат разглеждани и обсъждани.

Предвид така установените по делото факти съдът намира, че не са налице елементите на правопораждащия фактически състав, с който правната норма на чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП свързва издаването на заповед за прилагане на ПАМ „прекратяване на регистрация на ППС” по отношение на жалбоподателя „И.С.Б.” ЕООД. Административният орган неправилно и необосновано е приел, че „И.С.Б.” ЕООД е субектът, спрямо който съществува законово регламентирано материалноправно основание за налагане на ограничителната мярка в качеството му на собственик, чието превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо свидетелство за управление, в хипотезата на чл. 171, т.2а, б. „а”, предл. последно от ЗДвП.

С оглед на изложеното съдът приема, че жалбата е основателна. Оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1228-000881/ 12.06.2018г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, с която на „И.С.Б.” ЕООД е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, като постановена в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон, следва да бъде отменена.

Предвид изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.143, ал.1 от АПК, Областна дирекция на МВР – Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на „И.С.Б.” ЕООД сумата от 350лв., представляваща внесена държавна такса в размер на 50лв. и 300лв. адвокатско възнаграждение за един адвокат, договорено и заплатено съгласно договор за правна помощ и съдействие № 0208872 от 17.07.2018г. и авизо за превод от 19.07.2018г.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на „И.С.Б.“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Доспат“ №2, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1228-000881/ 12.06.2018г., издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която на „И.С.Б.“ ЕООД, на основание чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрация на ППС” за срок от 6 месеца, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Стара Загора да заплати на „И.С.Б.“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ЕИК представлявано от управителя А.И.М., сумата от 350 /триста и петдесет/ лева, представляваща направените от жалбоподателя по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: