Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 320 06.11.2018г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд, VІI състав, в публично съдебно заседание на девети
октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретар Стефка Христова
и с участието
на прокурора Константин Тачев като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН
МАНОЛОВ административно дело №389 по описа за 2018г., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството
е по реда на глава ХІ от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1
от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е
по искова молба от КМК ООД Стара Загора срещу Национална агенция за приходите –
гр.София, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на
1 600,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от дружеството
имуществени вреди от назаконосъобразно наказателно постановление (НП) №
272190-F286919/13.06.2017г., издадено от заместник-директора на ТД на НАП -
Пловдив, изразяващи се в направени по АНД №2685/2017г. на РС – Стара Загора
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. С исковата молба се сочи, че с
посоченото НП дружеството-ищец е санкционирано на основание ЗДДС. Твърди се, че
впоследствие това НП е отменено при осъществения съдебен контрол. Заявява се,
че по повод развилите се съдебни производства санкционираното дружеството е
упълномощило адвокат и е заплатило адвокатско възнаграждение за предоставената
процесуална защита, като заплатеното възнаграждение представлява имуществена
вреда и подлежи на репатриране. Обосновава се, че са налице всички предпоставки
за ангажиране на отговорността на ответника по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Претендират
се и направените в настоящото производство разноски.
В
съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител. С писмена
молба моли съда да уважи иска в пълен размер и да присъди направените в
настоящото производство разноски. С молбата е направено и възражение за
прекомерност на разноските за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът
– Национална агенция по приходите – гр.София, редовно и своевременно призован,
не изпраща представител в съдебно заседание. В представения писмен отговор се оспорва иска като неоснователен и недоказан по основание
и размер. Сочи се, че в развилите се съдебни производства не е представен
договор за адвокатска услуга, от което да е установи, че адвокатско
възнаграждение действително е договорено. Обосновава се, че представянето на
документи за получени суми по банков път извън рамките на производството, за
което се отнасят едва след приключването му, когато вече е постановено решение
по спора, не обосновава наличие на реално причинена вреда от отменения с това
съдебно решение акт. Претендира се юрискосултско възнаграждение в размер на 300
лева.
Прокурорът
дава становище за неоснователност на исковата молба. Заявява, че разноските за
адвокатска защита подлежат на доказване чрез договор за адвокатска услуга, като
в разглеждания случай такъв не е представен в производствата по обжалване на
наказателното постановление пред Районен съд Стара Загора и Административен съд
Стара Загора. Обосновава, че липсата на писмен договор не може да бъде заменена
от фактура и не може да се приеме, че с нея се удостоверява съгласие между
страните.
Съдът, след
като прецени доказателствата, събрани по делото, установи следното от
фактическа страна:
С НП №272190-F286919/13.06.2017г., издадено от
Заместник-Директор на ТД на НАП – гр.Пловдив, на ищеца КМК ООД Стара Загора е
наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 50 000
лева, на основание чл.180в, ал.1 от ЗДДС.
Наказателното постановление е оспорено пред РС – Стара Загора, за което е
образувано административно-наказателно дело №2685/2017 година. С решение № 814/24.12.2017г.,
съдът е потвърдил НП. По касационна жалба на КМК ООД Стара Загора против
посоченото решение е образувано КНАХД №76/2018г. по описа на Административен
съд Стара Загора. С решение №185/22.05.2018г. Административният съд е отменил
решението на Районния съд, както и потвърденото с него НП. Решението е влязло в
сила на 22.05.2018 година.
Видно от пълномощно от 18.08.2017г., находящо се на л.16
от приложеното към настоящото дело КНАХД №76/2018г. по описа на Административен
съд Стара Загора, КМК ООД Стара Загора е представлявано от „М“. Пред настоящата
съдебна инстанция е представена фактура №0000002416/18.08.2017г. (л.15), ведно
с банково извлечение (л.16), видно от които КМК ООД Стара Загора е заплатило на
„М“ възнаграждение за „изготвяне на жалба против наказателно постановление №272190-F286919/13.06.2017г. и процесуално представителство по делото пред първа
инстанция“ в размер на 1 920 лева, от които 1 600 лева данъчна основа
и 320 лева – ДДС.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Искът
е допустим като предявен от страна, която има правен интерес и срещу ответник,
който е пасивно легитимиран по него – Национална агенция за приходите –
гр.София, тоест срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт се твърди, че са причинени вредите.
В
конкретната хипотеза, за да се ангажира отговорността по чл. 1 от
ЗОДОВ следва да са налице кумулативно всички елементи от фактическия
състав, а именно: претърпяна вреда – имуществена; незаконосъобразен акт на
орган, респ. длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност; вредата да е настъпила в резултат на административна дейност, т. е. от
незаконосъобразен акт на длъжностните лица при или по повод изпълнение на
административна дейност; причинна връзка - пряка и непосредствена такава между
незаконосъобразния акт с вредоносния резултат от административна дейност.
Съдът приема, че отмененото наказателно постановление представлява незаконосъобразен
административен акт по смисъла на чл.203, ал.1
АПК и чл.1, ал.1 от
ЗОДОВ и вредите причинени от него могат да се компенсират по реда на
чл.1 от ЗОДОВ.
В този смисъл е и тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 година на Върховен
административен съд (ВАС) по т. д. № 2/2016 година. Съгласно диспозитива на
същото, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал.1
от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни
постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по
обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по
смисъла на чл.4 от този
закон.
Ето защо, следва да се приеме, че е налице първата
материалноправна предпоставка за реализиране на тази отговорност. С решение
№185/22.05.2018г. Административен съд – Стара Загора е отменил решението на
районния съд и потвърденото с него наказателно постановление. Решението е
влязло в сила на 22.05.2018 година.
Налице
са и останалите предпоставки – причинени на ищеца имуществени вреди и причинно
следствена връзка между претърпените вреди и отмененото наказателно
постановление. Настоящият съдебен състав възприема тезата на ищеца, че са му
причинени имуществени вреди, изразяващи се в разноски за процесуално
представителство от адвокат, направени при обжалване на незаконосъобразен акт
на администрацията. Според Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по
тълкувателно дело № 2 от 2016 г. на ВАС при предявени пред административните
съдилища искове по чл.1, ал.1 от
ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления
изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и
отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този
закон. Както се посочи видно от фактура №0000002416/18.08.2017г.
(л.15) и банково извлечение от 18.08.2017г. (л.16), тоест по време на
висящността на НАХД 2685/17г. на Районен съд Стара Загора, по сметката на
адвокатското дружество във връзка с обжалване на процесното НП е постъпило
плащане в размер на 1 920 лв. с ДДС, направено от ищеца за реализирана
защита по посоченото дело. Банковото извлечение е официален удостоверителен
документ, който не е оспорен, поради което следва да се приеме, че с него се
установява по безспорен начин твърдяното в исковата молба плащане във връзка с
процесното административно наказателно дело, образувано по жалба против НП. Ето
защо, съдът приема, че е доказано заплащане на адвокатско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство, отразено в приложената фактура ведно
с банково извлечение в общ размер от 1 920 лв. с ДДС.
Относно
направеното от ответната страна възражение, че по делото пред Районен съд Стара
Загора и Административен съд Стара Загора не е приложен договор за правна
защита и съдействие, поради което и липсвало основание за предявяване на иска
съдът намира следното: Според чл.25, ал.1 от Закона за адвокатурата (ЗА) адвокатът
представлява своя клиент въз основа на писмено пълномощно. Според чл.36, ал.1
от същия закон адвокатът има право на възнаграждение за положения от него труд.
Размерът на възнаграждението за всеки отделен случай на представителство и
правна помощ се определя посредством договор. Нито ЗА, нито друг нормативен акт
изискват този договор да бъде в писмена форма, за да бъде действителен (да
породи целените с него права и задължения). Принципната дължимост на това
възнаграждение е законово регламентирана (в този смисъл Определение № 7892 от
29.06.2016г. на ВАС по адм. д. № 6617/2016 г., II отд., Определение №163 от
13.06.2016г. на ВКС по ч.гр.д. № 2266/2016г., I г.о., ГК /„не установява
изискване за писмена форма за действителност на договора за адвокатска услуга…“/;
Определение №236 от 16.05.2016г. на ВКС по ч.гр.д. № 1714/2016г., IV г.о., ГК /„...съгласно
ТР № 6/6.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, писмената форма не е за действителност, а
за доказване, поради което липсва пречка в
случая договорът да е сключен устно, като изпълнението му - валидно
извършеното плащане на сумата е установено с платежното нареждане и фактурата“/;
Определение № 731 от 9.10.2014г. на ВКС по ч.гр.д. №5256/2014 г., III г.о., ГК
/„При договорът за правна помощ писмената форма не е такава за действителност,
нито липсата на писмен договор между
адвокат и клиент препятства упражняване на правото по чл.36, ал. 2
от ЗА...“). Дори и да не е уговорено възнаграждение, то на основание
чл.36, ал.3 от
ЗА при липса на договор, по
искане на адвоката, адвоката от Европейския съюз или клиента, адвокатският
съвет определя възнаграждение съгласно наредбата на Висшия адвокатски съвет. В
случая обаче, очевидно е налице както изрична договорка, така и изпълнение
посредством така направеното плащане по банков път на адвокатското
възнаграждение.
Договорът
за правна защита и съдействие, сключен между адвокат и страна по делото, е с
характер на договор за поръчка по смисъла на чл.280 от
Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. Нито в този закон, нито в
специалния закон /чл.36 от ЗА/
има изискване за писмена форма като предпоставка за действителност на този
договор. В разпоредбата на чл.36, ал.3
ЗА е уредена хипотезата на липса на
писмен договор, в която съдът, по искане на адвоката, определя
адвокатското възнаграждение. Последната не е предмет на обсъждане в мотивите на
решението по т. д. № 6/2012г. на ВКС. С т.1 на това решение е тълкувана
хипотезата на наличен между страната и надлежно упълномощен адвокат писмен
договор за правна защита и съдействие, в който размерът на адвокатското
възнаграждение и начинът на плащане са договорени, като при плащане в брой
приложеният към делото писмен договор има характер на разписка. Това обаче, не
изключва възможността процесуалното представителство да бъде осъществено на
основание само на подписано от страната и адвоката пълномощно, а обемът за
защитата и следващото се възнаграждение - уговорени устно. В този случай, ако
по делото не са представени писмени доказателства за заплащане на адвокатско
възнаграждение искането за разноски би било неоснователно. В случая обаче, са
налице безспорни писмени доказателства за осъществено процесуално
представителство и заплатено по банков път адвокатско възнаграждение. Налице е писмено
упълномощаване от ищеца за процесуално представителство и защита по НАХД 2685/2017г.
на Районен съд Стара Загора, реализирана на практика такава и плащане,
осъществено по банков път, с ясно посочено основание и размер. Това плащане се
намира в пряка и непосредствена връзка с горецитираното НП, отменено по съдебен
ред, поради което същото се явява вреда, по смисъла на чл.1 от ЗОДОВ,
която следва да се репарира по настоящия исков ред, тъй като липсва специален
такъв в ЗАНН или друг процесуален закон, касаещ административно наказателните
производства. Приложената фактура и банково извлечение, което представлява
официален удостоверителен документ с конкретно посочени основание за превод
/съдебно обжалване на процесното НП/ доказват плащане на адвокатското
възнаграждение. Сумата е постъпила по сметка на адвокатското дружество на 18.08.2017г.,
тоест по време на висящността и до приключване на съдебното производство водено
за отмяна на НП.
Това
плащане, след като е предизвикало имуществено разместване в отрицателна посока
за ищеца, представлява имуществена вреда за него. В производството по
разглеждане на жалби срещу наказателни постановления по реда на чл.59 и сл.
от ЗАНН, при субсидиарно прилагане на НПК, когато наказателното
постановление е отменено, не се присъждат разноски в полза на нарушителя, както
когато подсъдимият бъде оправдан в наказателното производство, не се присъждат
разноски срещу държавата. След като липсва процесуална възможност да се упражни
претенцията за разноски в административно-наказателното производство от лицето,
санкционирано неоправдано с административно наказание /в този смисъл ТР №
2/03.06.2009г. на ВАС/, се налага извод, че направените от него разноски за
правна помощ в хода на това производство, приключило с отмяна на наказателното
постановление, представляват имуществена вреда, която не му е възстановена в
рамките на това производство.
Съгласно
ТР № 1 от 15.03.2017г. на ВАС заплатеното възнаграждение по договор за правна
защита и съдействие по издаденото срещу ищеца наказателно постановление е
вреда, която е в пряка причинна връзка от неговото издаване. Това, че
заплатеното възнаграждение почива на договорно основание /чл.40, ал.2
от ЗА/ не разкъсва пряката причинна връзка. Договорът има за
единствено свое фактическо основание обжалване на посоченото по-горе
наказателно постановление. Ангажирането на адвокат за правна защита при
обжалване пред съда на наказателно постановление е израз на нормалната грижа на
санкционираното лице за собствените му права и законни интереси, които то счита
за накърнени, а възнаграждението за този адвокат е императивно дължимо на
основание чл.36 от
Закона за адвокатурата, като същото следва да се уговори именно с
договор. След като ищецът има право на адвокатска защита при оспорването на
издадено срещу него наказателно постановление и същевременно дължи
възнаграждение за нея, което следва да се уговори в договор, както и след като
е платил дължимото, то той е разходвал средствата именно за да се защити по
надлежния ред срещу незаконосъобразното наказателно постановление. Ако не беше
издадено НП, което той счита за незаконосъобразно, нямаше да съществува и
съдебното му оспорване, в рамките на което оспорване пред съд лицето може да
упражни както намери за необходимо и ефективно правото си на защита,
включително като натовари адвокат, на когото дължи възнаграждение. В този
смисъл, самото наказателното постановление е необходимо условие за съществуване
на договора за правна защита. В тази строго каузална връзка следва да се
отчита, че заплатеното адвокатско възнаграждение е в пряка и непосредствена
връзка именно и само с делото, по което е оспорено процесното наказателно
постановление. Ето защо, няма как връзката между заплатения хонорар на адвоката
за защита по това дело и отмененото като незаконосъобразно наказателно
постановление в това същото дело, да не е причинно-следствена. Въпреки
незадължителността на осъществяваната защита по ЗАНН, платените средства за нея
подлежат на възстановяване, защото правото на защита, включващо и адвокатска
такава, е основно право, конституционно гарантирано - чл.56 от
Конституцията на РБ, което не може да се ограничава по никакъв
начин, включително и под заплахата за невъзстановяване на заплатения адвокатски
хонорар, въпреки успешен изход на делото за оспорващия, ползвал същата.
Изложеното мотивира съдът да приеме, че са установени
и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от
ЗОДОВ, поради което исковата претенция е основателна и доказана, и
следва да бъде уважена, а ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
обезщетение за имуществени вреди в претендирания размер от 1 600 лева,
представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение за обжалване на наказателно постановление №272190-F286919/13.06.2017г., издадено от Директор ТД на НАП Пловдив.
Ищецът е
внесъл предварително дължимата държавна такса в размер на 50 лева. Такава е
дължима и с оглед изхода на правния спор, тя следва да бъде възложена на
ответника, а така също и 480 лева заплатено адвокатско възнаграждение съобразно
представеното пълномощно и фактура №1000000073/18.07.2017г. (лист 17 и 18). В тази
връзка се явяват неоснователни доводите, изложени в отговора на исковата молба
за приложение на чл.78, ал.2 от ГПК и неприсъждане на разноски, поради
обстоятелството, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото. Това е
така, защото в ЗОДОВ е налице специална норма – чл.10, ал.3, според която ако
искът бъде уважен изцяло, съдът осъжда ответника да заплати на ищеца внесената
държавна такса, както и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, както
е в разглеждания случай.
С оглед на изложеното, на основание чл. 203, ал.2
от АПК, § 1 от ЗР на ЗОДОВ и чл. 235 от
ГПК, съдът
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, Булстат 131063188, със седалище и адрес на управление: гр.София, район
Оборище, бул.Княз Дондуков №52, представлявано от директорааля Г.П. Д., да
заплати на КМК ООД Стара Загора, ЕИК 123516169, със седалище и адрес на
управление: гр.Стара Загора, ул…………, представлявано от управителя К. В. П., обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 1
600 (хиляда и шестстотин) лева.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, Булстат 131063188, със седалище и адрес на управление: гр.София, район
Оборище, бул.Княз Дондуков №52, представлявано от директора Г. П. Д., да
заплати на КМК ООД Стара Загора, ЕИК 123516169, със седалище и адрес на
управление: гр.Стара Загора, ул………, ап.1, представлявано от управителя К. В. П., сумата от 530 (петстотин и тридесет) лева – разноски по
делото.
Решението
може да се обжалва или протестира пред Върховен административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: