О П Р
Е Д Е Л Е Н
И Е
№ 93 25.05.2015г. град Стара Загора
Старозагорският
административен съд, VІ състав, в закрито
съдебно заседание на двадесет и пети май през хиляди и петнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ:
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар и с
участието
на
прокурора като разгледа
докладваното
от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 17 по описа за 2013г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по искова молба на М.Г.Х., изтърпяващ
наказание „доживотен затвор без замяна” в Затвора – Стара Загора, с която са
предявени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.1, ал.1
от ЗОДОВ срещу Министерство на правосъдието – гр. София и Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията” – гр. София, за обезщетения за претърпени
неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност на
служители от администрацията на Затвора – Стара Загора.
С влязло в сила съдебно Решение № 179/
08.01.2013г. по адм. дело № 5865/ 2011г. по описа на Върховен административен
съд, е отменено Решение № 370/ 21.12.2010г. по адм. дело № 564/ 2009г. по описа
на Административен съд – Стара Загора в частта му, с която Министерството на правосъдието е осъдено да
заплати на М.Г.Х. за четири от предявените девет иска с правно основание чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ общо сумата от 7800лв. ведно със законната лихва върху сумата до
окончателното й изплащане и в частта му, с която Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията” е осъдена да заплати на М.Г.Х. за два от общо предявените девет
иска с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ общо сумата от 400лв., ведно със
законната лихва върху сумата, до окончателното й изплащане. В отменената част
делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Старозагорския
административен съд. В останалата си част Решение № 370/ 21.12.2010г.,
постановено по адм. дело № 564/ 2009г. по описа на Административен съд – Стара
Загора, е влязло в законна сила.
С
Решение № 38/ 05.04.2013г., постановено по административно дело № 17/ 2013г. по
описа на Административен съд – Стара Загора, Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията” – гр. София, на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, е осъдена да
заплати на М.Г.Х. сумата от 200 лева, представляваща обезщетение за претърпени
от М. Х. неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно бездействие на
служители от администрацията на Затвора – Стара Загора, изразяващо се в
неосигуряване на необходимите хигиенно-битови условия в Затвора – гр. Стара
Загора за периода от 01.06.2009г. до
26.10.2009г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
– 27.10.2009г., до окончателното изплащане на сумата, както и сумата
от 200 лева, представляваща обезщетение за претърпени от М. Х. неимуществени
вреди, вследствие на незаконосъобразно бездействие на служители от
администрацията на Затвора – Стара Загора, изразяващо се в неосигуряване на
полагащите се безплатно дрехи, обувни принадлежности и спални принадлежности и
регулярната им подмяна за периода от 01.06.2009г. до 26.10.2009г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 27.10.2009г., до
окончателното изплащане на сумата.
Със същото решение са оставени без
разглеждане, като недопустими, предявените от М.Г.Х. искове с правно основание
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу Министерство на правосъдието, както следва: 1. иск за
заплащане на обезщетение в размер на 2 800 лева, за претърпени
неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно бездействие на служители
от администрацията на Затвора – Стара Загора, изразяващо се в неосигуряване на
необходимите хигиенно-битови условия в Затвора – гр. Стара Загора за периода от
27.10.2004г. до 01.06.2009г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 27.10.2009г., до окончателното изплащане на сумата; 2. иск
за заплащане на обезщетение в размер на 3 500 лева, за претърпени неимуществени
вреди, вследствие на незаконосъобразно бездействие на служители от
администрацията на Затвора – гр. Стара Загора, изразяващо се в неосигуряване на
полагащите се безплатно дрехи, обувни принадлежности и спални принадлежности и
регулярната им подмяна за периода от 27.10.2004г. до 01.06.2009г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 27.10.2009г., до
окончателното изплащане на сумата; 3. иск за заплащане на обезщетение в размер
500 лева, за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно
бездействие на служители от администрацията на Затвора – гр. Стара Загора,
изразяващо се в неосигуряване на условия
за поддържане на добрата физическа форма на ищеца за периода от
27.10.2004г. до 01.06.2009г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 27.10.2009г., до окончателното изплащане на сумата и 4. иск
за заплащане на обезщетение в размер на 1 000 лева, за претърпени неимуществени
вреди, вследствие на незаконосъобразно бездействие на служители от
администрацията на Затвора – гр. Стара Загора, изразяващо се в неосигуряване на
престой на открито при неблагоприятни условия и некомпенсирането му в други дни
за периода от 27.10.2004г. до 20.05.2007г. и за период от 22.05.2007г. до 01.06.2009г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
27.10.2009г., до окончателното изплащане на сумата.
В прекратителната си част решението на
Старозагорския административен съд е отменено с влязло в сила Решение № 13011/
03.11.2014г. по адм. дело № 9946/ 2013г. по описа на ВАС, като делото е върнато
на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ищецът
твърди, че от 18.01.2002г. пребивава в Затвора – Стара Загора, като от постъпването му във ІІ-Г група до 27.10.2009г.,
администрацията на затвора не му е осигурила минимално необходими битови и хигиенно – санитарни условия при изтърпяване на наложеното му наказание.
Поддържа, че свободната жилищна площ на килията била недостатъчна с оглед
определените минимални стандарти съгласно Европейската конвенция за защита
правата на човека и основните свободи, като в килията липсвал самостоятелен
санитарен възел /тоалетна и мивка с течаща вода/. Достъпът до санитарните помещения се извършвал съгласно
предварително определени графици, утвърдени от Началника на Затвора - Стара
Загора, което налагало през другото време да ползва кофа за облекчаване
на физиологичните си нужди в килията. Твърди, че администрацията на Затвора - Стара Загора не му е
осигурявала и предоставяла препарати и уреди за почистване на помещението.
Поддържа че обзавеждането в килията било старо и негодно за ползване по
предназначение – шкафът бил стар и ръждясал, поради което Х. съхранявал дрехите
си в найлонови торби; липсвал и
простор за сушене на дрехи. В килията нямало система за вентилация, което
правило въздуха застоял и влажен,
студен през зимата и непоносимо горещ през лятото; стените и таваните били лошо
боядисани; прозорците били неуплътнени и без мрежи, като през нощта помещението било непрекъснато осветено
със 100 ватова крушка, без предпазно
тяло или друго приспособление, намаляващо интензитета на светлината и позволяващо спокоен сън. Помещенията
не били обезпаразитявани, поради което в целия затвор имало хлебарки, молци и плъхове. Липсвала и
сигнална система за връзка с надзорно охранителния състав на затвора при спешна нужда. Сочи, че администрацията на
Затвора - Стара Загора в периода на исковата претенция, не му била осигурила и
полагащите му се безплатно годни за ползване дрехи, бельо, чорапи и спални
принадлежности и съотв. регулярното им подменяне с нови. Заявява, че не му е
осигуряван и не е компенсиран в други дни непроведения престой на открито
поради неблагоприятни атмосферни условия. Ищецът поддържа, че вследствие на
така описаните условия при които е пребивавал в Затвора – Стара Загора при
изтърпяване на наложеното му наказание, е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в изключително големи неудобства; притеснение; физически, психически и
емоционален дискомфорт; унижаване на човешкото достойнство по см. на
чл.3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните
свободи; физическа
и интелектуална деградация и загуба на реална представа за действителността извън
затвора, довели до тежка и продължителна депресия - трайни във времето и интензивни чувства на унилост и
апатия, внезапни изблици на гняв, последвани от ридание и плач, потиснатост и отчаяние.
Ответниците – Министерство на правосъдието и Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София, чрез процесуалния си
представител по делото, в съдебно заседание и в представеното писмено
становище, оспорват предявените искове като недопустими и неоснователни. Недопустимостта
на исковете се обосновава с влязлото в сила Решение от 8 юли 2014г. по жалби №
15018/ 2011 и № 61199/ 12 на Европейския съд по правата на човека в Страсбург,
четвърто отделение, по делото Х. и Толумов срещу България, с което решение, по
съображения за допуснато от българската държава нарушение на чл.3 от
Конвенцията във връзка с условията и режима на задържане на М. Х. при
изтърпяване на наложеното му наказание „доживотен затвор без замяна” в Затвора
– Стара Загора, на основание чл.41 от Конвенцията, за понесени от Х.
неимуществени вреди му е присъдено обезщетение от 4 000 евро плюс данъци,
които може да са облагаеми върху тази сума. Излагат се доводи, че към момента е
налице отрицателна процесуална предпоставка за разглеждане и произнасяне по
предявените искове, тъй като присъждане на обезщетение за неимуществени вреди
за един и същ период и на основание на едни и същи факти, е недопустимо. По
същество се поддържа че исковете са недоказани. Направено е искане за оставяне
без разглеждане, като недопустими или алтернативно за отхвърляне на исковите
претенции, като недоказани и неоснователни.
Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като
страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото
прокурор, дава мотивирано заключение за неоснователност и недоказаност на
предявените искове.
В Европейския съд по
правата на човека е било образувано дело по жалби № 15018/ 11 и 61199/ 12 срещу
Република България, подадени от М.Г.Х. и Людвик Славов Толумов съгласно чл.34
от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /ЕКПЧ/.
Делото е приключило с Решение от 8 юли 2014г. на ЕСПЧ, Четвърто отделение,
влязло в сила и окончателно от 08.10.2014г. Видно от обстоятелствената част на
Решението на ЕСПЧ, жалбоподателят Х. е основавал жалбата си по чл.34 от ЕКПЧ и
свързаната с нея претенция за обезщетение за неимуществени вреди в размер на
30 000 евро, на допуснато от българската държава в лицето на нейните
органи /Министерство на правосъдието, Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията”, затворническата администрация/ нарушение на права, провъзгласени
от Конвенцията – правата по чл.3 и чл.13 от ЕКПЧ. Нарушаването на чл.3 от
Конвенцията от фактическа страна е обосновано с режима и условията на неговото задържане
при изтърпяване на наложеното му наказание „доживотен затвор без замяна”,
представляващи изтезание или нечовешко и унизително отношение, при липса на
ефективно вътрешно правно средство за защита по отношение на условията на
задържането. Видно от Решението на ЕСПЧ /I. 2, §14, §15, §16, §17, §18, §19, §23 и др./,
обстоятелствата, на които се основава жалбата на Х., са свързани с
недостатъчната свободна жилищна площ в килията; със старото и негодно за ползване обзавеждане; с
липсата на системи за вентилация и
отопление; с лошите санитарно-хигиенни и битови условия, при които е бил
поставен при изпълнение на наложеното му наказание; с липсата на санитарен възел /тоалетна и мивка с течаща вода/ в килията и ограничен /по брой и времетраене/
достъп до санитарните помещения /тоалетна и баня/ - по определен график,
утвърден от Началника на Затвора - Стара Загора, което налагало през другото
време да ползва кофа за облекчаване на физиологичните си нужди в килията;
с липсата на осигурена възможност за работа и за участие в спортни, културни
или образователни дейности и т.н.
В
Решението на ЕСПЧ //I, 4, §30, §31, §32; §33; §34; §35/, Съдът е изложил
фактологията по разглеждането и произнасянето по предявените от М.Х. искове с
правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ против Министерството на правосъдието и Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията”, за обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от незаконосъобразна административна дейност свързана с
режима и условията на задържането при изтърпяваното на наказанието в Затвора –
Стара Загора, по които искове е било образувано адм. дело № 564/ 2009г. по
описа на Административен съд – Стара Загора, съответно настоящото дело – адм. дело № 17/ 2013г. по описа на
Административен съд – Стара Загора, след връщането на делото за ново
разглеждане с Решение № 179/ 08.01.2013г. по адм. дело № 5865/ 2011г. по описа
на ВАС. Подробно са описани приетите за установени от националните съдилища факти
и констатациите им във връзка със санитарно-хигиенните и битови условия, при
които ищецът Х. е бил поставен в Затвора – гр. Стара Загора при изпълнение на
наложеното му наказание „доживотен затвор без замяна”, както и постановените от
Старозагорския административен съд и от ВАС решения - Решение № 370/
21.12.2010г. по адм. дело № 564/ 2009г. по описа на Административен съд – Стара
Загора; Решение № 179/ 08.01.2013г. по адм. дело № 5865/ 2011г. по описа на ВАС
и Решение № 38/ 05.04.2013г. по адм. дело № 17/ 2013г. по описа на
Административен съд – Стара Загора.
В § 36 от Решението на
ЕСПЧ изрично е посочено, че образуваното по жалби на М.Х. и ГД „Изпълнение на
наказанията” срещу Решение № 38/
05.04.2013г. по адм. дело № 17/ 2013г. по описа на Старозагорския
административен съд съдебно производство по адм. дело № 9946/ 2013г. по описа
на ВАС, към момента на разглеждане на жалбата на Х. и произнасянето по нея от
ЕСПЧ, е висящо и не е приключило с влязъл в сила съдебен акт.
Във връзка с
възражението на Правителството на РБългария за недопустимост на подадената от
М. Х. жалба по чл.34 от ЕКПЧ /§187, §188 и §189/ поради обстоятелството, че от
една страна не са изчерпани вътрешно правните средства за защита и висящността
на спора пред българските съдилища по исковете на Х. за обезщетение по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, основани на допуснато нарушение на чл.3 от ЕКПЧ вследствие на
условията на задържането при изпълнение на наложеното наказание, а от друга –
поради риска Х. да получи двойно обезщетение – по висящите съдебни производства
/в т.ч. по настоящото дело/ и в производството пред ЕСПЧ, Европейският съд по
правата на човека е приел следното:
§ 201 „Жалбоподателите
не са имали на свое разположение ефективни вътрешни правни средства за защита
по отношение на оплакването си по чл. 3 от Конвенцията по отношение на
материалните условия на тяхното задържане. Поради това отхвърля възражението на
Правителството за не изчерпване на вътрешните правни средства за защита и
постановява, че е налице нарушение на чл.13 от Конвенцията” и
По същество /§ 171 и
сл. от Решение от 08 юли 2014г. на ЕСПЧ/, основавайки се на общите принципи,
установени в съдебната практика на съда и при прилагането на тези принципи в
случая по жалбата на Х., Европейският съд по правата на човека е приел, че
кумулативния ефект от условията на задържане /единична изолация в постоянно заключена
килия за по-голямата част от денонощието без осигурена достатъчна възможност за
занимания /упражнения/ на открито; материалните условия, свързани с
вентилацията и отоплението в килията, достъпа до тоалетна, хигиената и т.н./ и
периода на задържането /12 години за Х. към момента на разглеждане на делото/,
сочи понесени от М.Х. страдания и трудности, превишаващо неизбежното ниво на
страдание, присъщо на задържането, излизащи извън минималния праг на строгост,
който се изисква по чл.3 от Конвенцията, които следва да бъдат квалифицирани
като нечовешко и унизително отношение. С оглед на което ЕСПЧ е направил извод,
че е налице нарушение на чл.3 от ЕКПЧ. В следствие на установеното нарушение на
чл.3 от Конвенцията във връзка с режима и условията за задържане на
жалбоподателя Х., ЕСПЧ е приел /§ 248/, че г-н Х. трябва да е понесъл
неимуществени щети в резултат на нарушение на правата му по тази разпоредба.
С оглед на което съдът
е приел, че е налице нарушение на чл.3 от Конвенцията по отношение на режима и
условията на задържане на Х. и отсъждайки въз основа на справедливостта,
съобразно изискванията на чл.41 от Конвенцията, е определил на М.Х. обезщетение
за неимуществените вреди в размер на 4 000 евро плюс всякакви данъци,
които биха могли да се начислят върху тази сума по отношение на неимуществената
вреда и е отхвърлил останалата част от исковете на жалбоподателите за
справедливо удовлетворение.
В случая предмет на
разглеждане в производството по настоящото дело са предявените от М.Г.Х. искове
с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за обезщетение за претърпени
неимуществени вреди срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр.
София и срещу Министерство на правосъдието /в условията на евентуалност,
съгласно писмено изявление вх. № 4064/ 10.12.2014г./, както следва: 1. Иск за
заплащане на обезщетение в размер на 2 800 лева, за претърпени
неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно бездействие на служители
от администрацията на Затвора – Стара Загора, изразяващо се в неосигуряване на необходимите
хигиенно-битови условия в Затвора – гр. Стара Загора за периода от 27.10.2004г.
до 01.06.2009г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 27.10.2009г., до окончателното изплащане на сумата; 2. Иск за заплащане
на обезщетение в размер на 3 500 лева, за претърпени неимуществени вреди,
вследствие на незаконосъобразно бездействие на служители от администрацията на
Затвора – гр. Стара Загора, изразяващо се в неосигуряване на полагащите се
безплатно дрехи, обувни принадлежности и спални принадлежности и регулярната им
подмяна за периода от 27.10.2004г. до 01.06.2009г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба – 27.10.2009г., до окончателното изплащане на сумата; 3. Иск за заплащане на обезщетение в размер
500 лева, за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно
бездействие на служители от администрацията на Затвора – гр. Стара Загора,
изразяващо се в неосигуряване на условия
за поддържане на добрата физическа форма на ищеца за периода от
27.10.2004г. до 01.06.2009г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 27.10.2009г., до окончателното изплащане на сумата и 4. Иск
за заплащане на обезщетение в размер на 1 000 лева, за претърпени неимуществени
вреди, вследствие на незаконосъобразно бездействие на служители от
администрацията на Затвора – гр. Стара Загора, изразяващо се в неосигуряване на
престой на открито при неблагоприятни условия и некомпенсирането му в други дни
за периода от 27.10.2004г. до 20.05.2007г. и за период от 22.05.2007г. до
01.06.2009г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
– 27.10.2009г., до окончателното изплащане на сумата.
Съгласно разпоредбата
на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вреди причинени на граждани или
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност.
В случая четирите предявени
иска се основават на претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразна
административна дейност за периода от 27.10.2004г. до 01.06.2009г., свързана
със санитарно-хигиенните, битовите и материални условия и режима на задържане,
при които ищецът М.Х. е бил поставен при изпълнение на наложеното му наказание
„доживотен затвор без замяна” в Затвора – Стара Загора, в нарушение на чл.3 от
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.
Посочените искове се основават на
фактически обстоятелства, идентични с тези по жалбата на М.Х., по която е
постановено Решение от 08 юли 2014г. на ЕСПЧ, Четвърто отделение /I. 2, §14,
§15, §16, §17, §18, §19, §23 и др. от решението/. Налице е идентичност на
фактическото основание, на което Х. претендира обезщетения с предявените искове
– предмет на разглеждане в настоящото съдебно производство и това, на което му
е определено обезщетение в размер на 4 000 евро с Решението на ЕСПЧ.
Присъденото обезщетение по чл.41 от ЕКПЧ, което българската държава следва да
заплати на М.Х., е за претърпени от лицето неимуществени вреди вследствие на
нарушение на чл.3 от ЕКПЧ във връзка условията и режима на неговото задържане в
Затвора – Стара Загора за целия период на задържането /от 2002г. до
постановяването на решението – м. юли 2014г./, каквото по същество съставлява и
фактическото основание на предявените по настоящото дело искови претенции,
доколкото твърдените като незаконосъобразни бездействия на затворническата
администрация за периода от 27.10.2004г. до 01.06.2009г., се основават на
обстоятелства, релевирани като допуснато нарушение на чл. 3 ЕКПЧ, довели до
понесени от Х. страдания, трудности и негативни емоционални преживявания,
надвишаващи неизбежното ниво присъщо на лишаваното от свобода и имащи за
последица унижаване на неговото човешко достойнство, в нарушение на чл.3 от
ЕКПЧ. Независимо от формулировката на исковата претенция /като четири отделни иска/, се касае за един
иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, основан на незаконосъобразна
административна дейност - неосигуряване на минимални битови, материални и
хигиенно-санитарни условия на задържаното лице, като кумулативния ефект на
отделните аспекти на условията, при които е било поставено лицето, имат за
последица квалифицирането им като нечовешко и унизително отношение, в нарушение
на забраната по чл.3 от ЕКПЧ.
Съгласно разпоредбата на чл.41 от ЕКПЧ
„Справедливо удовлетворение”, ако съдът
установи, че е имало нарушение на конвенцията или на протоколите към нея и ако
вътрешното право на високодоговарящата страна допуска само частично обезщетение
за последиците от това нарушение, съдът присъжда, ако това е необходимо,
справедливо удовлетворение на потърпевшата страна.
В случая съдът
приема, че с определянето и отсъждането „въз основа на справедливостта съобразно
изискванията на чл. 41 от Конвенцията” на обезщетение на М.Х. в размер на
4 000 евро с влязло в сила Решение от 8 юли 2014г. на Европейския съд по
правата на човека, Четвърто отделение, за претърпени от Х. неимуществени вреди
вследствие на нарушаване на правото му по чл.3 от ЕКПЧ във връзка с режима и
условията на неговото задържане при изпълнението на наложеното му наказание за
периода 2002г. – 2014г., отговорността на държавата, ангажирането на която се
претендира с предявените в настоящото съдебно производство искове по чл.1, ал.1
от ЗОДОВ, е реализирана. Повторно присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди за същия период и на същите фактически основания, е недопустимо.
Съдебните решения, постановени от ЕСПЧ в производство по чл.34 от
Конвенцията, образувано по индивидуална
жалба от лице, което твърди, че е жертва на нарушение от страна на някоя
държава - страна по Конвенцията, на правата, провъзгласени в Конвенцията или
протоколите към нея, когато станат окончателни, се ползват със сила на
присъдено нещо по отношение на страните по конкретното дело, имат установително
действие по отношение на констатираното и признато нарушение на гарантирано от
Конвенцията право и са задължителни за изпълнение от държавата, която е страна
по делото. Формираната сила на присъдено нещо и задължителния характер на
решението на ЕСПЧ, при идентичност на фактите, от които черпи основание
исковата претенция по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ /от гл.т незаконосъобразната
административна дейност във връзка с условията и режима на задържането, вида и
характера на вредите и причинно-следствената връзка между претърпените вреди и
административната дейност/, изключва възможността да бъде преразглеждан и
пререшаван спора както досежно наличието на нарушение на чл.3 от ЕКПЧ свързано
с режима и условията на задържане при изпълнение на наложеното на Х. наказание
„доживотен затвор без замяна” в Затвора – Стара Загора за целия период от
2002г. до 2014г., така и за претърпените вреди и тяхното справедливо
възмездяване чрез присъждане на справедливо обезщетение.
Всъщност както беше посочено по-горе, жалбата на М. Х.
по чл.34 от ЕКПЧ и свързаната с нея искова претенция за обезщетение, е
разгледана от Европейския съд по правата на човека при условията на неприключило
с влязъл в сила съдебен акт вътрешно съдебно производство по предявените от Х.
искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ по настоящото дело /поради висящността на
производството по адм. дело № 9946/ 2013г. по описа на ВАС/, като съдът в § 199
от Решението изрично е приел, че не съществува
риск от двойно обезщетение по делото на г-н Х., защото българските съдилища
ще могат да вземат предвид всяко присъдено му от този съд обезщетение по силата
на чл. 41 от Конвенцията, както направиха в случая на г-н Шахънов /Определение
№ 4681 от 17.10.2012г. на АС - Варна по адм. дело № 1347/2012г., потвърдено с
Определение № 15225 от 30.11.2012г. по адм. дело № 13739/ 2012г. по описа на
ВАС/. С оглед на посочената съдебна практика за случая на г-н Шахънов, вземайки
предвид присъденото на М. Х. от ЕСПЧ като справедливо удовлетворение
обезщетение по чл.41 от Конвенцията за претърпени неимуществени вреди за допуснато
от органите на българската държава нарушение на чл.3 от ЕКПЧ свързано с режима
и условията на задържане на М. Х. *** за периода 2002г. - 2014г., съдът приема,
че присъждането на друго такова обезщетение за неимуществени вреди от същото
нарушение /т.е на същото фактическо основание/, за същия период /съотв. за част
от него/, е недопустимо. След влизане в сила на Решение от 8 юли 2014г. на
Европейския съд по правата на човека, Четвърто отделение, е налице отрицателна
процесуална предпоставка за разглеждане и произнасяне по исковата претенция –
предмет на настоящото дело, по аргумент от разпоредбите на чл.299, ал.1 от ГПК
във вр. с чл.297 от ГПК във вр. с § 1 от ЗР на ЗОДОВ.
Неоснователно
е направеното от ищеца възражение за липса на идентитет в претендираните по
настоящото дело обезщетения и присъденото такова с влязлото в сила решение на
ЕСПЧ поради обстоятелството, че отсъденото му от ЕСПЧ обезщетение цели да
възпре държавата от нарушаване на чл.3 от ЕКПЧ. Съгласно § 241 от Решение от 8
юли 2014г. на Европейския съд по правата на човека, Четвърто отделение,
„нарушението на Конвенцията и протоколите към нея налага на държавата-ответник
законното задължение не само да плати на съответните лица сумите, наложени по смисъла
на чл.41 от Конвенцията посредством справедливо обезщетение, но също така да
избере отделните мерки, които трябва да бъдат предприети във вътрешния правен
ред, за да се прекрати нарушението, установено от съда, и да се коригира,
доколкото е възможно, въздействието му”. Следователно Решението на ЕСПЧ
действително създава задължение за българската държава да извърши реформа в
режима и условията на задържане при изпълнение на наказанията „лишаване от
свобода”; „доживотен затвор” и „доживотен затвор без замяна”, но присъденото на
лицето като справедливо удовлетворение обезщетение по чл.41 от Конвенцията има
компенсаторен характер за претърпените от потърпевшата страна вреди вследствие
на установеното нарушение на регламентирани с Конвенцията основни права. В
случая в Решението на ЕСПЧ изрично е посочено, че присъденото на М. Х. въз
основа на справедливостта обезщетение от 4 000 евро, което българската
държава следва да му заплати, е за понесени неимуществени вреди в резултат на
нарушение на чл.3 и чл.13 от Конвенцията във връзка с режима и условията на
задържане на жалбоподателя. Самата формулировка на разпоредбата на чл.41 от
ЕКПЧ /на основание на която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди на Х./
сочи, че това обезщетение замества дължимото, но неполучено като справедливо
удовлетворение на потърпевшата страна обезщетение по националното право на съответната
държава за нарушаване на права по Конвенцията – в случая на обезщетение по реда
и на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че предявените
от М.Х. на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ обективно и субективно съединени
искове срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” и Министерство на
правосъдието, за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди, претърпени
от незаконосъобразна административна дейност в периода от 27.10.2004г. до
01.06.2009г. във връзка с материалните, битовите и санитарно-хигиенните условия
и режим на задържането при изпълнение на наложеното на Х. наказание „доживотен
затвор без замяна” в Затвора – Стара Загора, след влизане в сила на Решение от
8 юли 2014г. на ЕСПЧ, Четвърто отделение и с оглед присъденото с решението
компенсаторно обезщетение за справедливо удовлетворяване на понесените от М. Х.
неимуществени вреди от допуснатото нарушение на чл.3 от ЕКПЧ във връзка с тези
условия, следва да бъдат оставени без разглеждане, като недопустими.
Водим от горните мотиви Старозагорският
административен съд
О
П Р Е
Д Е Л И :
ОТМЕНЯ протоколното си определение от 22.04.2015г. за даване ход на делото по
същество.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от М.Г.Х., ЕГН **********, с адрес ***
искове с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу Главна Дирекция „Изпълнение
на наказанията” – гр. София и Министерство на правосъдието – гр. София, както
следва: иск за заплащане на обезщетение в размер на 2 800 лева, за
претърпени от М.Х. неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно
бездействие на служители от администрацията на Затвора – Стара Загора,
изразяващо се в неосигуряване на необходимите хигиенно-битови условия в Затвора
– гр. Стара Загора за периода от 27.10.2004г. до 01.06.2009г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 27.10.2009г., до
окончателното изплащане на сумата; иск за заплащане на обезщетение в размер на
3 500 лева, за претърпени от М.Х. неимуществени вреди, вследствие на
незаконосъобразно бездействие на служители от администрацията на Затвора – гр.
Стара Загора, изразяващо се в неосигуряване на полагащите се безплатно дрехи, обувни
принадлежности и спални принадлежности и регулярната им подмяна за периода от
27.10.2004г. до 01.06.2009г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 27.10.2009г., до окончателното изплащане на сумата; иск за заплащане на обезщетение в размер 500
лева, за претърпени от М.Х. неимуществени вреди, вследствие на
незаконосъобразно бездействие на служители от администрацията на Затвора – гр.
Стара Загора, изразяващо се в неосигуряване на условия за поддържане на добрата физическа форма на
ищеца за периода от 27.10.2004г. до 01.06.2009г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 27.10.2009г., до окончателното изплащане
на сумата и иск за заплащане на обезщетение в размер на 1 000 лева, за претърпени
от М.Х. неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно бездействие на
служители от администрацията на Затвора – гр. Стара Загора, изразяващо се в
неосигуряване на престой на открито при неблагоприятни условия и
некомпенсирането му в други дни за периода от 27.10.2004г. до 20.05.2007г. и за
период от 22.05.2007г. до 01.06.2009г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 27.10.2009г., до окончателното изплащане на
сумата, като недопустими.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 17/ 2013г.
по описа на Административен съд – Стара Загора.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7 дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: