О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №312

гр.Стара Загора, 09.11.2015г

Старозагорският административен съд, в закрито заседание на девети ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА

при участието на секретаря.............................................................., като разгледа адм.д. № 223 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.4 ал.1 и чл.9б от Закона за местните данъци и местните такси /ЗМДТ/, във връзка с чл.156 ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба, подадена от ЕТ „В.М.”, ЕИК 833017449, седалище и адрес на управление гр.Стара загора, кв.”Железник” ул.”Загорка” №31, против Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 49002 от 13.12.2014г, издаден от инспектор в отдел „Местни данъци и такси” в община Стара Загора и потвърден с Решение № 49003 от 27.05.2015г на Началник на Отдел „Местни данъци и такси” в Община Стара Загора. В жалбата са изложени съображения за неправилно определен размер на задълженията за местен данък поради неправилно определяне на данъчната оценка за имота. По отношение на задълженията за такса за битови отпадъци, които са вменени с АУЗД, също са изложени съображения за неправилното определяне размера им и че заплащането на тези общински вземания е непосилно спрямо доходите.

Ответникът — Началник на отдел „Местни данъци и такси”в Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител — юр.В.Стамболова, заема становище, че жалбата е процесуално недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане. Отделно излага доводи, че жалбата е неоснователна и се следва отхвърлянето й. Претендира разноски в размер на 100 лв.

Съдът, въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С АУЗД № 49002 от 13.12.2014г, в производство по чл.107 ал.3 от ДОПК на ЕТ „В.М.”, гр.Стара Загора са установени задължения за: такса за битови отпадъци за 2013г в размер на 57.72 лв и прилежаща лихва към дата 13.12.2014г в размер 7.51лв, данък върху недвижимите имоти за 2013 г в размер на 108.22лв, прилежаща лихва в размер 14.08 лв; такса за битови отпадъци за 2014г в размер 78.94 лв, прилежаща лихва 2.26 лв, данък върху недвижимте имоти за 2014г в размер 104.05лв и прилежаща лихва в размер 2.99 лв. Задълженията са с оглед деклариран от търговеца с декларация по чл.14 от ЗМДТ вх.№ 6369/25.06.2010г недвижим имот — на адрес гр.Стара Загора, жк.”Железник” ул.”Пионерска” № 5.

Този акт е изцяло оспорен от В.М. в качеството й на ЕТ „В.М.” с жалба, постъпила в общината с вх.№ 10—84—46 от 09.02.2015г, адресирана „до г-н Кмета”. В жалбата са изложени съображения в насока незаконосъобразност на АУЗД поради издаването му в нарушение с материалния закон и при съществени процесуални нарушения. Жалбоподателката е оспорила размера на определените с акта общински вземания, които намира за прекомерно високи, несправедливи, а заплащането им — непосилно. Приложила е епикриза от „Център за психично здраве Стара Загора” ЕООД и съкратен отчет на фискална памет, за обект, стопанисван от ЕТ за период 01.1.2014г-31.12.2014г.

По движението на тази жалба, на 11.02.2015г, в 14:06:26 ч в деловодната система е отразена резолюция на Цанка Иванова Ганева, че жалбата е „насочена” към „Иван Стефанов Иванов” — изпълняващ длъжността началник на отдел „Местни данъци и такси”, като е отразен краен срок 10.04.2015г /извлечение от деловодната система на община Стара Загора „регистрация на инициативна входяща преписка рег.№10-84-46/.

Преписката е отразена като приключена на 27.05.2015, 10:26ч, с данни за издадено Решение № №49003 от същата дата.

С Решение № 49003/ 27.05.2015г /л.5/, Началникът на отдел „МДТ” при община Стара Загора, след като е счел жалбата на В.М. за процесуално допустима, я е разгледал по същество и като е изложил съображения за правилно определяне на определените с АУЗД №49002 /13.12.2014г задължения, е направил извод за неоснователност на жалбата и е потвърдил посочения АУЗД № 49002/ 13.12.2014г.

Въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и закона, съдът намира, че жалбата е подадена след срока, с който е свързано правото на жалба, поради което е процесуално недопустима, като съображенията за това са следните:

Правото на жалба възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки, които обуславят и процесуалната допустимост на съдебното производство, като една от тези предпоставки е своевременното му упражняване. Съгласно чл.144 ал.1 от ДОПК по реда на обжалване на ревизионен акт се обжалват и другите актове, издавани от орган на приходите. Акт за установяване на задължения по декларация № 49002/ 13.12.2014г е издаден в производство по чл.107 ал.3 от ДОПК, от длъжностно лице, заемащо длъжността „инспектор” в отдела за местните приходи в Община Стара Загора, с правомощия на орган по приходите съгласно Заповед РД-52-152 от 23.01.2012г на кмета на община Стара Загора. С посочената заповед са определени общинските служители от общинската администрация, които имат права и задължения на органи по приходите в производствата по установяване, обезпечаване и събиране на местните данъци и такси по реда на ДОПК, вкл.заемащите инспекторска длъжност. С оглед на изложеното и на основание чл.156 ал.2 от ДОПК, АУЗД № 49002/13.12.2014г може да бъде обжалван по съдебен ред след като е обжалван по административен. С оглед чл.4 ал.5 ЗМДТ, във връзка с чл.107 ал.4 от ДОПК обжалването по адмминистративен ред се следва пред ръководителя на звеното за местни приходи на общината, т.е. пред началника на отдел „Местни данъци и такси”. Това обжалване е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на обжалването по съдебен ред и с оглед резултата от оспорването по административен ред, като с разпоредбите на чл.156 ал.1 и ал.5 от ДОПК са предвидени срокове за оспорване пред съд на акта в неотменената от решаващия орган част. Съгласно чл.156 ал.1 от ДОПК, ревизионния акт, в частта, която не е отменена с решението по чл.155, може да се обжалва чрез органа пред административния съд по местонахождението му, в 14 дневен срок от получаването на решението. Според чл.156, ал.4 непроизнасянето на решаващия орган в срока по чл.155 се смята за мълчаливо потвърждение на акта, в обжалваната част, като в този случай съгласно чл.156 ал.5 от ДОПК актът подлежи на обжалване в 30 дневен срок от изтичане на срока за произнасяне на решаващия орган.

Както срокът за обжалване по чл.156 ал.1, така и срокът за обжалване по чл.156 ал.5 от ДОПК, приложим в случаите по ал.4, са преклузивни. Затова при неупражняване на правото на обжалване от страна на задължения субект в преклузивния срок, последиците са еднакви независимо дали е налице изрично или мълчаливо потвърдаване на оспорения акт /в случая АУЗД/. Това означава, че когато актът, който е мълчаливо потвърден по смисъла на чл.156 ал.4 от ДОПК не е обжалван пред съда в срока, предвиден в чл.156 ал.5 от ДОПК, този акт влиза в сила. След изтичане на срока по чл.155 ал.1 от ДОПК, решаващия орган не разполага с материална компетентност да се произнесе по жалбата по реда на чл.152 и сл.от ДОПК, тъй като тази компетентност е времево ограничена от законодателя в посочения в нормата срок, с изтичане на който се поражда субективното процесуално право на жалба до съда против акта, приет за мълчаливо потвърден /по презумпцията, регламентирана в чл.156 ал.4 от ДОПК. Разпоредбата на чл.156 ал.6 от ДОПК, според която решаващия орган не може да постанови решение след изтичане на срока за изпращане на преписката в съда, не води до различен извод, тъй като възможността за такова произнасяне възниква само когато вече е подадена жалба от задължения субект в срока по чл.156 ал.5 против мълчаливо потвърдения акт, какъвто настоящия случай не е. Произнасянето на решаващия орган след срока за произнасяне не води до пораждане на ново основание за обжалване на акта, след като законоустановения срок за обжалване по чл.156 ал.5 от ДОПК е изтекъл. В този смисъл са указанията, дадени в ТР № 7/11.12.2008г постановено по тълк.дело № 3/2008г на ОСК на ВАС, и което по аргумент от чл.130 ал.2 от Закона за съдебната власт е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местно самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.

В случая с АУЗД №49002/13.12.2014г по отношение на ЕТ „В.М.” са установени размерите на задължения за местен данък и за такса за битови отпадъци за периода на 2013 год. и 2014год. Същият е обжалван от В.Михайлова на 09.02.2015г по реда на чл.107 ал.4 от ДОПК /жалба на л.4/. Съгласно разпоредбата на чл.155 ар.1 ДОПК шестдесет дневния срок за произнасяне от решаващия оргн с мотивирано решение тече от изтичане на срока по чл.146 с.з. /а това е 7—дневния срок в който органът, чрез когото е подадена, е следвало да я комплектова и изпрати на компетентния за решаването й орган/, респ. от отстраняване на нередовностите й или одобряване на споразумение по доказателствата. В настоящия случая нередовности по подадената по административен ред жалба против АУЗД не са били констатирани, не е било одобрявано споразумение по доказателствата. Поради това, че жалбата на ЕТ неправилно е била адресирана до кмета на община, същата е препратена на компетентния да я разгледа и реши орган — Началника на отдел „Местни данъци и такси”, който я е получил на 11.02.2015г. Считано от 11.02.2015г за този орган тече срокът за произнасянето му с мотивирано решение и същият е изтекъл на 14.04.2015г, първия работен ден след 12.04. В този срок произнасяне от Началника на отдел „МДТ” не е обективирано в писмен акт. Следователно АУЗД № 49002/13.12.2014г, по аргумент от чл.156 ал.4 от ДОПК се предполага мълчаливо потвърден.

Изтичането на срока по чл.155 ал.1 от ДОПК за произнасяне от Началника на отдел „МДТ” при община Стара Загора по жалбата на ЕТ „Величка Георгиева” против АУЗД № 49002/13.12.2014г по съдебен ред, е породило субективното материално право на адресата — ЕТ „Величка Георгиева” за оспорването на АУЗД по съдебен ред /чл.156 ал.5 от ДОПК/. Това право е следвало да се упражни в 30 дневен срок, считано от 13.04.2015г и изтекъл на 13.05.2015г /работен ден/, в който срок лицето не е подало жалба, с оглед на което АУЗД №49002/13.12.2014 год е влязъл в сила.

Произнасянето на Началника на Отдел „МДТ” след 13.05.2015г — с решение № 49003 / 27.05.2015г /на л.22/, с което е потвърдил АУЗД №49002/13.12.2014 год се явява след срока, предвиден за това в чл.155 ал.1 от ДОПК. Това решение следователно е издадено при липса на компетентност по време от постановилия го орган. Връчването на решението на адресата —в случая на 01.06.2015г не създава ново право на обжалване на АУЗД, нито новира срока за упражняване на това право, който вече е бил изтекъл.

Предвид изложеното, жалбата на ЕТ „Величка Георгиева”, подадена на 15.06.2015г против АУЗД № 49002/ 13.12.2014г на орган по приходите при община Стара Загора и по която е образувано настоящото производство, се явява подадена след законовоустановения срок, в рамките на който това право може да се упражжни. С оглед на изложеното и по аргумент от чл.151 ал.1 от ДОПК жалбата следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима, а образуваното въз основа на нея съдебно производство, да се прекрати.

Съдът намира за неоснователно искането за разноски, направено от процесуалния представител на ответника — Началник на отдел „Местни данъци и такси „при община Стара Загора —за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. В разпоредбата на чл.161 от ДОПК е уредено присъждането на розноски в полза на жалбоподателя, респективно на ответника, когато спорът е решен по същество. Не е предвидено изрично присъждане на разноски в случаите, когато делото се прекратява с оглед на просрочие на подадената до съда жалба, в хипотеза на чл.156 ал.5 във вр.с ал.4 от ДОПК. Нормата изчерпателно изброява случаите при които се присъждат разноски на страните в производство образувано по реда на ДОПК. Не са налице предпоставките за субсидиарно приложение на друг нормативен акт по силата на § 2 от ДР на ДОПК, поради наличие на уредба за разноски в ДОПК. След като в чл. 161 ДОПК не е предвидена възможност за присъждане на разноски в хипотезата на прекратяване на производството, то такива не се следват на ответника, още повече в хипотеза на липса на произнасяне в срок и при задължение за това.

Водим от горното и на основание чл.151 от ДОПК, Старозагорският административен съд,

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима жалбата, подадена от ЕТ „В.М.”, ЕИК 833017449, седалище и адрес на управление гр.Стара загора, кв.”Железник” ул.”Загорка” №31 против Акт за установяване на задължение по декларация № 49002 от 13.12.2014г, издаден от инспектор в отдел „Местни данъци и такси” в община Стара Загора, потвърден с Решение № 49003 от 27.05.2015г на Началник на Отдел „Местни данъци и такси” в Община Стара Загора.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 223/2015г.

ОТХВЪРЛЯ искането на Началник отдел „Местни данъци и такси” при Община Стара Загора за присъждане на разноски в размер на 100 /сто/ лв като неоснователно.

Определението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 7 дневен срок от съобщеинето до страните за постановяването му.

СЪДИЯ: