О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 269
гр.Стара Загора, 08.01.2016 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Старозагорският административен съд
в публичното заседание на осми декември
през две
хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при секретаря С.Х.
и в присъствието
на прокурора ,
като разгледа докладваното от
БОЙКА ТАБАКОВА ч.адм.дело № 387 по описа
за 2015 год, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е с правно основание чл.216, ал.5 вр. чл.215 от Закона за устройство на
територията /ЗУТ/ вр. с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба от В.Н.В. *** против Заповед № ДК-10-ЮИР-81/
19.08.2015г на Началник РДНСК Югоизточен район, с което е прекратено
образуваното административно производство по реда на чл.216, ал.2 от ЗУТ по
жалба на В. против Разрешение за строеж № 180/ 09.10.2014г на Главния архитект
на Община Казанлък.
В
жалбата са изложени оплаквания, че издадената заповед е незаконосъобразна като
по същество релевираните доводи са за нарушение на материалния закон и
противоречие на целта му. Според жалбоподателката административният акт не
кореспондира с мотивите на жалбата й до РДНСК. Поддържа, че независимо от
обстоятелството дали е собственик или не е такъв на имот в бл.40 в ж.к.”Изток”
на гр.Казанлък, като живееща там е подложена на увреждане на здравето от
разположената базова станция на мобилен оператор. Моли заповедта да бъде
отменена.
Ответникът
– Началник РДНСК Югоизточен район чрез процесуалния си представител юрисконсулт
Режева оспорва жалбата като
неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна
Главен архитект на Община Казанлък, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Байков оспорва жалбата като неоснователна. Претендира за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата
страна «ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ» ЕАД гр.София в писмено становище оспорва жалбата като
неоснователна. Счита твърденията в нея за недоказани и моли обжалваната заповед
да бъде оставена в сила.
Заинтересованата
страна Л.М.Л. ***, редовно призован, не се явява и не изразява становище по
жалбата.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административноправния
спор:
От
Главния архитект на Община Казанлък е издадено Разрешение за строеж /РС/ № 180/
09.10.2014г за „Базова станция на „КОСМО БЪЛГАРИЯ МОБАЙЛ” ЕАД № 6064 на покрива
на жилищен блок № 40, вх.Б в ж.к.”Изток” в гр.Казанлък/л.109/.
С влязло в сила на 24.06.2015г Определение
№ 114/ 22.05.2010г по адм.д.№ 125/ 2015г по описа на Административен съд Стара
Загора на РДНСК Югоизточен район е изпратена по подведомственост жалба от В.Н.В.
против така издаденото РС. След водене на кореспонденция с Община Казанлък
преписката е попълнена изцяло с постъпилото в РДНСК на 10.07.2015г писмо изх.№
194-В-1712-4≠5/ 08.07.2015г на Секретаря на Община Казанлък.
С писмо
изх.№ КК-58-00-449/ 15.07.2015г Началникът РО НСК Стара Загора при РДНСК
Югоизточен район е изискано от жалбоподателката В. да представи в 3-дневен срок
документ за собственост или друго ограничено вещно право за самостоятелен обект
в бл.40,ж.к.»Изток» гр.Казанлък /л.42/. Такъв не е представен по преписката.
С писмо
изх.№ КК-58-00-531/ 15.07.2015г Началникът РО НСК Стара Загора при РДНСК
Югоизточен район е изискал информация от Служба по вписванията гр.Казанлък дали
В. е собственик на апартамент № 56 в бл.40, ж.к.»Изток» гр.Казанлък/л.40/. От
представената справка е видно, че по персоналната партида това лице № 90961
няма данни за вписвания, отбелязвания и заличавания /л.41/.
Началникът на РДНСК-Югоизточен район се произнася с оспорената Заповед № ДК-10-ЮИР-81/
19.08.2015г, с която на основание чл.216, ал.5 от ЗУТ прекратява
образуваното производство по оспорване на процесното РС. Изложени са мотиви, че
жалбоподателката не попада в кръга на заинтересованите лица по смисъла на
чл.149, ал.2 от ЗУТ и няма правен интерес от обжалване на РС № 180/ 09.10.2014г.
Отделно е изтъкнато, че всеки вход на сградата, върху която ще се постави
базовата станция, е разположен в отделна в конструктивно отношение секция, за
която липсват характерните белези за етажна собственост - общ вход и стълбища,
общи плочи, трегери, основи, външни и носещи стени. Поради това ответникът
счита, че В. не разполага с активна процесуална легитимация да обжалва
процесното РС.
По делото е представена административната преписка по издаване на РС № 180/
09.10.2014г от Главния архитект на Община Казанлък. Представен е и нотариален
акт № 38, т.ІІІ, дело № 1344/ 1990г на Казанлъшкия районен съд, от който се
установява, че Мильо Георгиев Здравков е признат за собственик на жилище № 56, вх.В на бл. Ч-р, построен в
кв.375 на гр.Казанлък. Видно от скица № 1061/ 08.07.2014г на Община Казанлък
/л.62/, жилищен блок № 40, вх.Б в ж.к.”Изток” в гр.Казанлък
попада в кв.375 и всеки вход на блока е самостоятелен в конструктивно отношение,
обусловено и от различната етажност.
Съдът като обсъди събраните
по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите
и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1
във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:
Жалбата на В.Н.В. против
Заповед № ДК-10-ЮИР-81/
19.08.2015г на Началника на РДНСК Югоизточен район като подадена в законоустановения
срок, от лице, за което оспореният административен акт е неблагоприятен, и
против акт подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, се
явява неоснователна.
Процесната заповед е постановена от компетентен
орган - Началникът на РДНСК Югоизточен район, действал в
кръга на предоставените му правомощия по смисъла на чл. 216, ал. 5 във връзка с
чл. 216, ал. 2, предл. първо, във връзка с чл. 216, ал. 1, т. 2 от ЗУТ.
Съгласно горецитираните правни норми преди да разгледа жалбата против
строително разрешение по същество, началникът на регионалната дирекция за
национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице прави
проверка на тяхната допустимост. Ако прецени, че жалбата или протестът са
недопустими, производството се прекратява с изрична заповед.
При
издаването й са спазени процесуалните правила, правилно е приложен материалният
закон и не е допуснато противоречие с целта на закона.
В
разпоредбата на чл. 149, ал. 2, т. 1 - 3 от ЗУТ са изброени лицата, които са
заинтересовани в производството по издаване на разрешение за строеж. Същата
предвижда три хипотези, в зависимост от вида на разрешения строеж. В случаите
на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж, съгласно
предвиденото в чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, заинтересовани лица са
възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления
имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален
закон, а в случаите на строежи в квартали и имоти по чл. 22, ал. 1 -
възложителят и собственикът на земята.
По делото не се
установи, че оспорващата притежава някое от изброените качества. Въпреки
дадените указания от административния орган и от съда, тя не представи
доказателства, че е носител на право на собственост или ограничено вещно право
върху самостоятелен обект във вх.В на
бл.40, ж.к.»Изток» гр.Казанлък. Представеният нотариален акт представлява титул
за собственост на лицето Мильо Георгиев Здравков, за когото не е установена
никаква правна връзка с жалбоподателката. Освен това посоченият в нотариалния
акт апартамент е на VІІ /седми/ етаж, докато В. е посочила за свой адрес
апартамент на VІ /шести/ етаж, на който е уведомявана в административното
производство и редовно призовавана в съдебното производство. Следователно тя не е от
кръга на лицата по чл. 149, ал.2, т.1 от ЗУТ, поради което няма и правен интерес
да оспорва издаденото от Главния архитект на Община Казанлък разрешение за
строеж.
Правен интерес за оспорващата не може да се
извлече и от нормата на чл.149, ал.2, т.3 от ЗУТ, която според която в случаите
по чл. 185, ал. 1 и 2 от ЗУТ заинтересовани лица да обжалват РС са
собствениците и носителите на ограничени вещни права в сградата, съответно
собствениците в етажната собственост На първо място в случая е неприложима
хипотезата на чл.185, ал.1 от ЗУТ доколкото не се касае за преустройство на
собствен обекти, помещение или части от тях в сграда-етажна собственост. По
отношение на хипотезата на чл.185, ал.1 от ЗУТ следва да се изтъкне отново, че
жалбоподателката В. не е собственик или носител на ограничено вещно право в
сградата, върху която ще се разполага базова станция на мобилен оператор, което
е от значение за съгласието й с извършване на бъдещия строеж, респективно
обосновава правото й на жалба.
По изложените съображения съдът счита, че
оспорената Заповед ДК-10-ЮИР-81/ 19.08.2015г на Началника на
РДНСК Югоизточен район, с която жалбата на В.В. против издаденото РС № 180/
09.10.2014г на Главния архитект на
Община Казанлък е приета за недопустима и е прекратено образуваното въз основа
на нея административно производство, е правилна и
законосъобразна. Жалбата срещу нея се явява неоснователна и като такава следва
да бъде отхвърлена.
При този изход на делото са основателни претенциите на ответника и заинтересованата страна Главен архитект на Община Казанлък за присъждане на разноски. Жалбоподателката е освободена от заплащане само на държавна такса, съобразно изричното й искане вх.№ 3115 от 08.10.2015г /л.12/, поради което на основание чл.143, ал.4 от АПК и чл. 143, ал.3 от АПК следва да бъде осъдена да заплати в полза на РДНСК Югоизточен район направените по делото разноски в размер на 600 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, предвиден в чл.8, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и в полза на Община Казанлък направените по делото разноски в размер на 600 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, предвиден в чл.8, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.172, ал.2, предл.2 от АПК и чл.216, ал.5 от ЗУТ, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на В.Н.В. ЕГН ********** *** против
Заповед № ДК-10-ЮИР-81/ 19.08.2015г, издадена от Началник
РДНСК Югоизточен район, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА
В.Н.В.
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на РДНСК Югоизточен район сумата 600 /шестстотин/лв.,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА
В.Н.В.
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Община Казанлък сумата 600 /шестстотин/лв.,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: