О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50
гр.Стара Загора, 16.02.2018г
Старозагорският административен съд, в
закрито заседание на шестнадесети февуари през две хиляди и осемнадесета година, първи състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА
ТАБАКОВА
при участието
на секретаря......................................................, като
разгледа адм.д. № 484 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по частни жалби
от Х.П.Х. *** и от адвокат С.А. като особен представител на малолетното дете П.Х.Х.
*** против Акт за прекратяване на административно производство, обективиран в
писмо изх.№ 30-82 992Н#1 от 14.09.2017г
на Директора на РДСП Стара Загора, с което жалбата им против Направление за
ползване на социални услуги № НП/Д-СТ-092 от 04.08.2017г на Директора на Дирекция
„Социално подпомагане” гр.Стара Загора е приета за недопустима и не е
разгледана по същество.
Подателите считат, че оспореният акт противоречи на
материалния закон и грубо накърнавя правата им. Не споделят довода на административния
орган, че направлението, което се атакува с административна жалба, не
представлява индивидуален административен акт. Според тях направлението е бланкетно и немотивирано като не се
предоставят адекватни на казуса социални услуги. Молят оспорения акт за
прекратяване на административно производство да бъде отменен и преписката да се
върне на компетентния орган за разглеждане и решаване по същество.
Въз основа на данните
от представената административна преписка съдът намира за установено следното
от фактическа страна:
С Решение № 1070 от 27.10.2014г по
гр.д. № 3905/ 2014г по описа на Районен съд Стара Загора на бащата Х.Х. е
определен режим на контакти с детето П.Х.. Прзе 2015г постъпва сигнал от
майката на детето Тянка Христова, че емоционалното и физическото му състояние е
застрашено, тъй като бащата не спазва определения режим. Родителите са насочени
през м.август 2015г към ползване на социалните услуги „психологическо и семейно
консултиране” в Център за обществена подкрепа в КСУДС Стара Загора.
Със Заявление вх.№
ДДМ/Д-СТ/1698 от 19.07.2017г майката Тянка Христова заявява желание да
ползва социални услуги „психологическо и семейно консултиране” в Център за
обществена подкрепа в КСУДС Стара Загора заедно с детето П.Х.. Бащата Християн Х.
подава Заявление вх.№ ДДМ/Д-1776 от 28.07.2017г относно ползване на социални
услуги за семейна подкрепа и консултиране в ЦОП/КСУДС и включване в програми за
консултиране с цел преодоляване неблагоприятните последици за малолетния П.Х.,
резултат от противоправни действия върху детето, извършени в семейна среда от
майката и нейния съжител.
На 04.08.2017г са изготвени план за действие относно
детето П.Х. и социален доклад относоно предприемане на мерки за закрила по
чл.23 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет/.
От Директора на Дирекция „Социално подпомагане”
гр.Стара Загора са издадени: 1. Направление за ползване на социални услуги №
НП/Д-СТ-091 от 04.08.2017г за насочване на детето П.Х. и неговата майка Тянка
Христова към ЦОП/КСУДС Стара Загора за предоставяне на социална услуга „семейна
подкрепа и консултиране” и 2. Направление за ползване на социални услуги №
НП/Д-СТ-092 от 04.08.2017г за насочване на детето П.Х. и неговия баща Х.Х. ***
за предоставяне на социална услуга „семейна подкрепа и консултиране”.
Детето П.Х. и баща му Х.Х. подават жалба вх.№ СНГ/Д-СТ/509 от 17.08.2017г срещу
издаденото Направление за ползване на социални услуги № НП/Д-СТ-092 от
04.08.2017г. С обжалваното писмо изх.№
30-82 992Н#1 от 14.09.2017г на Директора на
РДСП Стара Загора е прието, че жалбата им е недопустима и не подлежи на
разглеждане по същество. Този извод е мотивиран с липса на годен за оспорване
акт с довода, че обжалвано направление като издадено на основание чл.20, ал.1
от Правилника за прилата на ЗЗДет не е административен акт по смисъла на чл.21
от АПК.
При тези фактически констатации съдът направи следните
правни изводи:
Оспореното писмо изх.№ 30-82 992Н#1 от 14.09.2017г на Директора на РДСП Стара Загора не
е оформено по правилата на АПК, но носи белезите на индивидуален
административен акт доколкото засяга права и законни интереси на адресатите си
- отрича правото им на жалба по административен ред. Като такова подлежи на
съдебен контрол за законосъобразност по реда на чл.88, ал.3 от АПК. Частната
жалба на Х.Х. е депозирана пред съда в законоустановения 7-дневен срок, изтичащ
на 25.09.2017г /първият присъствен ден след 22.09.2017г, когато изтича
7-дневният срок/, видно от отбелязването на гърба на писмото, че е получено на
15.09.2017г с обратна разписка. Доколкото на П.Х. актът не е съобщаван и няма
данни за момента на узнаване, неговата частна жалба също следва да се приеме за
подадена в срок.
Предвид изложеното частните жалби се явяват допустими.
Разгледани по същество,са неоснователни.
Правилна е
преценката на административния орган, че Направление за ползване на социални
услуги № НП/Д-СТ-092 от 04.08.2017г. не представлява административен акт по
смисъла на чл.21 от АПК, защото не засяга права и не създава задължения за
неговите адресати. Издадено е по молба на Х.Х. - баща на малолетния П.Х., т.е.
при постигнато съгласие по смисъла на чл.20, ал.1 от Правилника за прилагане на
ЗЗДет. Тази норма предвижда при постигане на съгласие за предоставяне на
социални услуги и избор на доставчика на социалната услуга между дирекция
"Социално подпомагане" и родителите на детето или настойниците и
попечителите те да подадат писмена молба до директора на дирекция
"Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето. При подадена
такава молба от Х.Х. по реда на ал.2 от цитирания текст се издава направление
до доставчика на социалната услуга. Следователно Направление за ползване на
социални услуги № НП/Д-СТ-092 от 04.08.2017г е акт с благоприятни последици за
подателя на искането. С това направление детето и родителят са насочени към
конкретен доставчик на предоставената социална услуга, което съответства на
направеното искане. Никъде в Заявление вх.№ ДДМ/Д-1776 от 28.07.2017г на бащата не се съдържа искане за издаване на
заповед за временно настаняване на детето, както се твърди в жалба вх.№
СНГ/Д-СТ/509 от 17.08.2017г. Дори да съществува такава молба, тя подлежи на
разглеждане в производство по друг ред, съвсем различно и отделно от
настоящото.
Доколкото с направлението не се засягат права
или законни интереси на жалбоподателите поради факта, че насочването към
ползване на социалната услуга е по тяхно желание, жалбите им правилно са
счетени за недопустими. В този смисъл е
Определение № 2402 от 27.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 990/2017 г., VI
о. В случая липсва правен интерес от оспорване на направлението. А правният
интерес е абсолютна процесуална предпоставка за оспорване на административния
акт, за която компетентният по-горестоящ административен орган следи служебно и
при констатация за отсъствието му следва да приложи правните последици по чл.
88, ал. 2, вр. 1, т. 3 АПК - да остави жалбата без разглеждане и да прекрати
производството по обжалване на акта по административен ред.
По изложените съображения, изводите на
Директора на РДСП Стара Загора, направени в оспорения пред съда Акт за
прекратяване на административно производство, обективиран в писмо изх.№
30-82 992Н#1 от 14.09.2017г, съответстват на
приложимия закон. Процесният акт е издаден от компетентен орган, в писмена
форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие
с целта на закона.
Подадените срещу него частни жалби са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По тези съображения
и на основание чл.88, ал.3 от АПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ частните жалби на Х.П.Х. *** и на П.Х.Х. *** против
Акт за прекратяване на административно производство, обективиран в писмо изх.№
30-82 992Н#1 от 14.09.2017г на Директора на
РДСП Стара Загора, като неоснователни.
Определението не подлежи на обжалване..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: