О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 19 15.01.2018г. град Стара Загора
Старозагорският
административен съд, ІІ състав, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
като разгледа административно
дело № 596 по описа за 2017г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е с правно основание
чл.203 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.1,
ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по
искова молба от Ж.С.А., уточнена с допълнителна молба вх.№ 5187/ 14.12.2017г.,
с която е предявен иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу Областна
дирекция на МВР – Стара Загора, за
присъждане на обезщетение в размер на 450лв. за претърпени от Ж.А. имуществени
вреди от отменен като незаконосъобразен индивидуален административен акт –
Решение УРИ:8245з-193/ 25.11.2016г. за отнемане на издадени разрешения за
носене и съхранение на дългоцевно огнестрелно оръжие, издадено от Началника на
Второ районно управление гр.Стара Загора към ОД на МВР – Стара Загора, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че е обжалвал по съдебен
ред Решение УРИ:8245з-193/ 25.11.2016г. на Началника на Второ районно
управление гр.Стара Загора при ОД на МВР – Стара Загора, като с Решение № 57/
22.03.2017г., постановено по адм.дело № 574/ 2016г. по описа на Административен
съд Стара Загора същото е било отменено като незаконосъобразно. Съдебното
решение е влязло в законна сила на 14.04.2017г. Ищецът сочи, че във връзка с
обжалването на Решение УРИ:8245з-193/ 25.11.2016г. на Началника на Второ
районно управление гр.Стара Загора по съдебен ред, е ангажирал адвокатска
защита и е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 450лв., съгласно
сключения договор за правна защита и съдействие № 101023 от 09.12.2016г.
Поддържа, че направените от него разходи за заплащане на адвокатско
възнаграждение за сумата от 450лв. представляват претърпяна имуществена вреда,
пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото Решение
УРИ:8245з-193/ 25.11.2016г. на Началника на Второ районно управление гр.Стара
Загора при ОД на МВР – Стара Загора.
Ответникът – Областна дирекция на МВР –
Стара Загора, чрез писмен отговор на процесуалния си представител от
03.01.2018г., счита исковата молба за недопустима. Излага съображения за
наличие на специален ред за уреждане на отговорността за разноските, направени
в съдебното производство, вкл. и в съдебно-административното такова по
обжалване на индивидуални административни актове, което изключва приложимостта
на реда, регламентиран в ЗОДОВ.
Съдът, след като обсъди доводите на
страните и прецени представените по делото доказателства, намира, че
предявеният иск е процесуално недопустим, по следните съображения:
Отговорността на държавата и общините
за вреди, регламентирана в чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ, е специална и тя възниква тогава, когато за нейното
реализиране няма друг, установен в закон или указ, специален начин на
обезщетение – чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ.
В случая правното основание на
обективираната в исковата молба претенция за възстановяване на заплатените от
ищеца разноски по адм.дело № 574/ 2016г. по описа на Старозагорския
административен съд се съдържа в нормата на чл. 143, ал.1 от АПК, съгласно
която при отмяна на обжалвания административен акт, разноските по съдебното
производство и възнаграждението за един адвокат, когато подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт.
Отговорността за разноски, регламентирана в чл.143, ал.1 от АПК, се реализира
по реда и в сроковете, установени с нормата на чл. 80 от ГПК във връзка с чл.
144 от АПК – най-късно до приключване на последното заседание в съответната
инстанция страната трябва да заяви претенцията си, основана на посочената
правна норма, за осъждане на ответния орган да заплати разноските по делото. В
този срок следва да се представи и списък, за да се обезпечи възможността за
обжалване на решението в тази му част. Ако е спазен срока за предявяване на
искането – устно или писмено и съдът пропусне да се произнесе по него, или не
присъди всички разноски с крайния си съдебен акт, страната, която има правото
по чл.143 от АПК разполага с възможността да иска допълване на решението или
неговото изменение в тази му част по реда и в сроковете по чл. 248, ал.1 от ГПК
във връзка с чл.144 от АПК.
Наличието на специален процесуален ред, по
който следва да се реализира правото на разноски, изключва приложимостта на
исковия ред по чл.203 и сл. от АПК и обосновава извод за недопустимост на
предявения иск с правно основание чл.1 от ЗОДОВ.
С оглед на гореизложеното съдът намира,
че исковата молба следва да бъде върната, като недопустима и производството по
делото – прекратено.
Водим от горните
мотиви и на основание чл.130 във вр. с чл.144 от АПК, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И:
ВРЪЩА исковата молба от Ж.С.А.,
уточнена с допълнителна молба вх.№ 5187/ 14.12.2017г., с която е предявен иск с
правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу Областна дирекция на МВР – Стара
Загора, за присъждане на обезщетение в
размер на 450лв. за претърпени от Ж.А. имуществени вреди от отменен като
незаконосъобразен индивидуален административен акт – Решение УРИ:8245з-193/
25.11.2016г. за отнемане на издадени разрешения за носене и съхранение на
дългоцевно огнестрелно оръжие, издадено от Началника на Второ районно
управление гр.Стара Загора към ОД на МВР – Стара Загора, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
ПРЕКРАТЯВА производството по
административно дело № 596/ 2016г. по описа на Административен съд – Стара
Загора.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от неговото
съобщаване.
СЪДИЯ: