О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 197

гр.Стара Загора, 31.07.2018г.

Старозагорският административен съд, VIІ състав, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди и осемнадесета година:

СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ

като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ административно дело № 343 по описа за 2018г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по жалба, подадена от Мюсюлманско изповедание, рег. по ф.д.№ 1659/2003г. на Софийски градски съд, ЕИК 121526008, седалище и адрес на управление в гр.София, ул. „Братя Миладинови“ №27, представлявано от д-р М.А.Х. – Главен Мюфтия, против Решение № 1592/31.05.2018г. на Общински съвет Стара Загора, взето по Протокол № 33 от 31.05.2018г. С посоченото решение, на основание чл.21, ал.1, т.18 от ЗМДМА и чл.3, ал.2, т.16 от Правилника за организацията и дейността на Общински съвет Стара Загора, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация, Общински съвет Стара Загора приема преименуването на местности на територията на Община Стара Загора по приложени 51 броя списъци, неразделна част от решението (л.5 и сл.по делото). Решението е прието с гласовете на 39 общински съветници, гласували „за“, при гласували „против“ – 4-ма и „въздържал се“ – 2-ма общински съветника.

При извършената проверка относно допустимостта на жалбата, съдът установи следното:

Правото на жалба възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки, които обуславят и процесуалната допустимост на съдебното производство. По аргумент от разпоредбата на чл.159, т.1 и т.4 от АПК, сред тези предпоставки са: наличието на акт, подлежащ на съдебно обжалване по реда на АПК и наличието на правен интерес за оспорващия. Подлежат на съдебно оспорване и контрол за законосъобразност по реда на АПК административните актове (индивидуални, общи и подзаконови нормативни), доколкото не са изключени от приложното поле на АПК и доколкото не са посочени като необжалваеми по съдебен ред. В случая оспореното Решение №1592/31.05.2018г. на Общински съвет Стара Загора за промяна на наименованията на местности на територията на община Стара Загора не съставлява индивидуален административен акт (чл.21 ал.1 от АПК), тъй като с него не се създават, нито засягат непосредствено права или законни интереси, нито се създават задължения. То не представлява и общ административен акт по смисъла на чл.65 от АПК, тъй като няма за адресат неограничен кръг субекти и не е с еднократно действие, още по-малко представлява нормативен административен акт - по смисъла на чл.75 от АПК, тъй като не съдържа административноправни норми. Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1, т.18 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, общинския съвет може да приема решения за именуване и преименуване на улици, площади, паркове, инженерни съоръжения, вилни зони, курорти и курортни местности и други обекти с общинско значение. Решенията на общинските съвети по чл.21, ал.1, т.18 от ЗМСМА не представляват нито индивидуални, нито общи, нито нормативни административни актове, като в този смисъл е и съдебната практика, изразена в определения №12188/13.11.2008г. по адм.дело № 6827/2008г. на ВАС, определение №15880/22.12.2010г. по адм. дело № 16018/2010г. на ВАС, определение № 12494 от 10.10.2012г. на ВАС по адм. д. № 10901/2012г. и други, която настоящият състав напълно споделя.

На следващо място, задължително условие, обуславящо правния интерес и респ. възникване правото на жалба, е наличието на “засягане” на права и/или на защитени от правото интереси от акта, който се оспорва. Правото на жалба принадлежи на това лице, спрямо което разпоредените с акта материалноправни последици са неблагоприятни и пряко засягат негативно неговата правна сфера. В този смисъл неблагоприятно засягане е всяка правна последица от акта, състояща се в прекратяване, ограничаване или застрашаване на съществуващи субективни права или създаване на нови респ. разширяване на съществуващи правни задължения. В случая не са налице за оспорващия каквито и да е субективни права, които да са били или да биха могли да бъдат пряко и непосредствено засегнати от Решение № 1592/31.05.2018г. на ОбС Стара Загора, съответно решението и не създава за Мюсюлманското изповедание задължения.

В случая липсва предмет, годен да бъде обект на съдебен контрол, както и правен интерес за оспорващия, което води до извод за процесуална недопустимост на жалбата, подадена от Мюсюлманско изповедание, представлявано от Главен Мюфтия, с оглед на което същата следва да се остави без разглеждане, а образуваното съдебно производство да се прекрати.

По тези съображения и на основание чл.159, т.1 и т.4 АПК съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба, подадена от Мюсюлманско изповедание, рег. по ф.д.№ 1659/2003г. на Софийски градски съд, ЕИК 121526008, седалище и адрес на управление в гр.София, ул. „Братя Миладинови“ №27, представлявано от д-р М.А.Х. – Главен Мюфтия, против Решение № 1592/31.05.2018г. на Общински съвет Стара Загора, взето по Протокол № 33 от 31.05.2018г., като процесуално недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. №343/2018г по описа на Административен съд Стара Загора.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от неговото съобщаване.

СЪДИЯ: