Р Е Ш Е Н И Е

№ 190 22.06.2016 година град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и шести май през две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар З.Д.

и с участието на прокурор Петя Драганова

като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова КАН дело № 167 по описа за 2016 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на П.Т.Ж. ***, против Решение № 135/ 14.03.2016г., постановено по АНД № 104/ 2016г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 15-1228-003722 от 08.12.2015г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция” към Областна Дирекция на МВР - Стара Загора.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че по несъмнен и безспорен начин е установено и доказано извършването на нарушение по повдигнатото му административнонаказателно обвинение и наличието на основание за налагане на административна санкция по чл. 177, ал.1, т.2, предл. първо от ЗДвП. Поддържа, че при неправилно приложение на закона деянието е квалифицирано като нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, като твърди, че с изтичането срока на валидност на СУМПС, като български личен документ по см. на чл.1, ал.5, т.2 от ЗБЛД и доколкото в законово регламентирания срок не подаде заявление за издаване на ново СУМПС, би могъл да носи административнонаказателна отговорност по чл. 81, ал.1, т.7 или по чл.81, ал.2, т.6 от ЗБЛД, но не и по чл. 177, ал.1, т.2, предл. първо от ЗДвП. С подробно изложени съображения по наведеното касационно основание моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 15-1228-003722 от 08.12.2015г. на Началник група в сектор „ПП” към ОД на МВР - Стара Загора.

Ответникът по касационната жалба – Областна Дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение, като постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред Старозагорския районен съд се е развило по жалба на П.Т.Ж. *** против Наказателно постановление № 15-1228-003722 от 08.12.2015г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция” към Областна Дирекция на МВР - Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № Г216975/ 29.11.2015г., на П.Ж. е наложено административно наказание глоба в размер на 100лв., на основание чл. 177, ал.1, т.2, предл. първо от ЗДвП, за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 29.11.2015г., в 16.40 часа, в гр. Стара Загора, П.Ж. управлява л.а рег. № СТ7528СК, негова собственост, без да притежава свидетелство за управление валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство, тъй като СУМПС е с изтекъл срок за валидност – до 03.11.2015г.

Старозагорският районен съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални изисквания, като наказателното постановление съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението, обосноваващо в необходимата степен от фактическа и правна страна повдигнатото административнонаказателно обвинение. Въз основа на събраните по делото и обсъдени в решението доказателства, приетата за установена фактическа обстановка съотнесена към приложимата нормативна регламентация, съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е установено и доказано извършването на съставомерно деяние – нарушение на изискването по чл.150а, ал.1 от ЗДвП, правилно квалифицирано като административно нарушение по чл. 177, ал.1, т.2, предл. първо ЗДвП, за което на П.Ж. е наложено административно наказание, определено в предвидения от закона минимален размер. В мотивите към решението са изложени подробни съображения за разграничаването на СУМПС /български личен документ по см. на чл.1, ал.5, т.2 от ЗБЛД/ като документ за самоличност и като документ, удостоверяващ правоспособността на лицето да управлява МПС от дадена категория и съотв. различията в регламентацията на административнонаказателната отговорност във връзка с нарушаване на правилата за използване на български лични документи, в частност на СУМПС и за управление на МПС без съответното свидетелство за управление.

Решението на Старозагорския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

По аргумент от разпоредбите на чл.3, ал.3 и чл.50, ал.1 и ал.2 от ЗБЛД, свидетелството за управление на моторно превозно средство има две удостоверителни функции – от една страна е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство и същевременно с това е и идентификационен документ за самоличност на българските граждани на територията на Република България. Съгласно изрична норма на чл.51 от ЗБЛД, свидетелството за управление на моторно превозно средство е удостоверителен документ със законово определен срок на валидност.

Законодателят е приел, че в рамките на човешкия живот настъпват обективни и субективни факти и обстоятелства, които имат въздействие върху признатата от правото способност на съответния правен субект да управлява моторно превозно средство. С оглед на което нормативно е предвидено, че се признава правото да се управлява моторно превозно средство само за определения в закона срок; регламентирани са факти, наличието на които води до предсрочно прекратяване на това право и е установена възможност правото на управление на моторно превозно средство да бъде продължено, което обаче не става автоматично, а при наличието на определени условия, доказването на които става по определен ред и е в тежест на правоимащия.

Действащата нормативна регламентация обуславя извод, че правото на управление на моторно превозно средство е срочно право. С изтичането на срока, за който държавата е признала на съответното лице правото да управлява моторно превозно средство, правото се прекратява. Срочността на правото е отразена в официалния удостоверяващ правото документ - свидетелството за управление на моторно превозно средство. След изтичането на срока, за който документът удостоверява по официален начин съществуването на правото, следва да се счита, че правото на управление на моторно превозно средство не съществува. Константна е съдебната практика, че управляването на моторно превозно средство със СУМПС с изтекъл срок на валидност т.е със свидетелство за управление, което удостоверява изтекъл срок на право на управление, представлява нарушение на изискването по чл. 150а, ал.1 от ЗДвП и съот. административно нарушение по чл. 177, ал.1, т.2, предл. първо от ЗДвП. Несъответно на смисъла и на целта на законовата регламентация по ЗДвП е възражението на касатора, че нарушение на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП ще е налице само ако притежаваното СУМПС не е валидно за категорията ПС, което управлява или ако лицето е било лишено по предвидения в ЗДвП ред да управлява МПС. Законодателно, в административнонаказателните разпоредби на чл.177, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП, е направено разграничение на хипотезите на управление на МПС, след като лицето е лишено от това право по съдебен или административен ред; управление на МПС, без водачът да притежава съответното СУМПС и управление на МПС, когато СУМПС е отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 от ЗДвП.

Обстоятелството, че в чл.81, ал.2, т.6 от ЗБЛД е предвидено налагане на административно наказание глоба от 30 до 200лв. на лице, което използва нередовни български лични документи /какъвто по см. на § 1, т.2 от ДР на ЗБЛД е български личен документ с изтекъл срок на валидност/, не изключва възможността за реализиране на административнонаказателната отговорност по чл.171, ал.1, т.2, предл. първо от ЗДвП, за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП - управление на МПС без водачът да притежава съответното СУМПС, поради изтекъл срок на валидност на издаденото му СУМПС. Противно на твърденията на касатора, санкционната разпоредба на чл.81, ал.1, т.7 от ЗБЛД /предвиждаща налагане на административно наказание глоба от 20 до 150лв. на лице, което не подаде заявление за издаване на ново свидетелство за управление на моторно превозно средство в срока по чл.9, ал.2 т.е в 30-дневен срок от изтичане на срока на валидност на СУМПС/, не е аргумент за това, че доколкото предходното СУМПС е със срок на валидност 03.11.2015г., към момента на извършената от контролните органи проверка и съотв. съставянето на АУАН /29.11.2015г./, не следва да носи отговорност за нарушение по чл.171, ал.1, т.2, предл. първо във вр. с чл.150а, ал.1 от ЗДвП. Следва да се отбележи, че административно наказателната норма на чл.81, ал.1, т.7 от ЗБЛД не регламентира „30-дневен срок за подаване на заявление за издаване на ново СУМПС”, а определя като съставомерно бездействие и съотв. като административно нарушение неподаването на заявление за издаване на ново свидетелство за управление на моторно превозно средство в рамките на този срок. В този смисъл обстоятелството, че на 30.11.2015г. П.Ж. е подал в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Стара Загора заявление за подмяна на СУМПС с изискуемите се съгласно закона документи и че ново СУМПС му е било издадено на 11.12.2015г., е ирелевантно за наличието на съставомерно от обективна страна деяние и извършено от лицето на 29.11.2015г. административно нарушение по чл.171, ал.1, т.2, предл. първо от ЗДвП.

Ето защо обосновано и при правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е приел, че безспорно е доказано извършеното от П.Ж. съставомерно деяние по повдигнатото административнонаказателно обвинение, за което на нарушителя е наложено наказание, определено в законово регламентирания минимален размер.

Предвид изложените съображения съдът намира че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие със закона, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 135/ 14.03.2016г., постановено по АНД № 104/ 2016г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 15-1228-003722 от 08.12.2015г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция” към Областна Дирекция на МВР - Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.