Р Е Ш Е Н И Е

№228 23.06.2017 год. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на осми юни през две хиляди и седемнадесета год. в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Минка Петкова и с участието на прокурора М.Д. като разгледа докладваното от съдия Д. Драгнева КАН дело №193 по описа за 2017 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, образувано по касационна жалба на „Мини Марица Изток” ЕАД гр. Раднево против решение №15/22.03.2017г., постановено по АНД №376/2016г. по описа на РС Гълъбово, с което е потвърдено Наказателно постановление №47/120.12.2016г. издадено от Директора на РИОСВ Стара Загора с наложена на касатора имуществена санкция в размер на 3000лв. на основание чл.200 ал.1 т.6 от Закона за водите за това, че на 01.09.2016г. е осъществило нарушение на чл.48 ал.1 т.3 от Закона за водите, установено от Протокол за проверка №П-0000072/01.09.2016г. на взета една водна проба отпадъчна вода в точка на заустване №1-канал преди заустване на р. Соколица с посочени географски координати и от физикохимичния анализ на взетата проба отпадъчна вода с Протокол от изпитване на отпадъчни води №12-1161/28.09.2016г. на Регионална лаборатория –Стара Загора към ИАОС, които показват превишение на индивидуалните емисионни ограничения, въведени с Разрешително за заустване на отпадъчни води №33120021/10.06.2016г, актуализирано с Решение №РР-1924/29.04.2014г. и решение за изменение №РР-2880/27.07.2016г. на Директора на Басейнова дирекция за управление на водите в ИБР гр. Пловдив, в точка на заустване №1-канал преди заустване на река Соколица по показател сулфати, както следва: сулфати -1448mg/l при ИЕО -400/l.

За да потвърди наказателното постановление РС Гълъбово е приел за доказано отправеното административно обвинение за деяние по чл.200 ал.1 т.6 от ЗВ – юридическо лице, което изхвърли отпадъчни води във водните обекти и канализационната система, като наруши емисионните норми и изисквания, осъществено посредством нарушение на чл.48 ал.1 т.3 от същия закон – водоползвателите –титуляри на разрешителни са длъжни да поддържат необходимото качество на водата в съответствие с нормативните изисквания и условията на разрешителните. Съобразил е нормата на ИЕО /индивидуални емисионни ограничения/ по показател сулфати за заустваните отпадъчни води, поставени в Разрешително за заустване на отпадъчни води №3312021/10.06.2016г. изменено с Решение за изменение №РР-2880/27.07.2016г. на Директор Басейнова Дирекция за управление на водите ИБР гр. Пловдив, и резултатите от физикохимичния анализ на пробата, въз основа на което е заключил, че санкционираното дружество не е изпълнило задължението си за поддържа необходимото качество на отпадните води, съгласно емисионните норми на разрешителното, с което е осъществило състава на чл.200 ал.1 т.6 от ЗВ. Позовал се е на практика на АС Стара Загора, с която са оставени в сила въззивни съдебни решения за потвърждаване на НП за нарушения на чл.200 ал.1 т.6 вр. с чл.48 ал.1 т.3 от ЗВ.

С касационната жалба се иска от съда да бъде отменено въззивното съдебно решение и да се постанови друго за отмяна на НП по две групи доводи, а именно: липса на пълно и ясно фактическо обвинение за наложената имуществена санкция по чл.200 ал.1 т.6 от ЗВ, липса на доказателства за извършване на това деяние и противоречие между задължението по чл.48 ал.1 т.3 от ЗВ и деянието по чл.200 ал.1 т.6 от същия закон.

Ответника РИОСВ Стара Загора иска от съда да приеме, че разпоредбата на чл.48 ал.1 т.3 от ЗВ изисква спазване на емисионните норми по Разрешителното за заустване, а тази на чл.200 ал.1 т.6 от ЗВ предвижда санкция за юридическо лице, което изхвърли отпадъчни води като наруши тези норми. В подкрепа на тази теза са изложени подробни правни съображения, както и доводи против твърдението, че нарушението не е доказано и описано в пълнота, изискуема по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. От съда се иска да бъде потвърдено обжалваното въззивно съдебно решение.

Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за правилност на съдебното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

При потвърждаване на наказателното постановление е допуснато неправилно приложение на материалния закон – конкретно на чл.200 ал.1 т.6 вр. с чл.48 ал.1 т.3 от ЗВ и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, поради което е налице касационно основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК за отмяна на обжалваното въззивно решение.

Касатора е наказан за осъществяване състава на чл.200 ал.1 т.6 от ЗВ –изхвърляне на отпадни води във водните обекти в нарушение на емисионните норми, а е отправено фактическо и правно обвинение за неизпълнение на задължението на поводползвателя по чл.48 ал.1 т.3 от ЗВ за спазване условията на издаденото разрешително за ползване на воден обект досежно качеството на водите. Спорът по коя административно наказателна разпоредба следва да се подведе изхвърлянето на отпадни води във воден обект, когато субект на отговорността е лице по чл.48 от същия закон, се разрешава от съставомерните елементи на съставите по чл.200 от ЗВ. Конкретно, спорът се свежда до съотношението между чл.200 ал.1 т.2 и т.6 от ЗВ, тъй като първата хипотеза на административно нарушение визира ползване на воден обект в отклонение от предвидените условия в разрешителното, а втората представлява конкретен състав на административно нарушение – изхвърляне на отпадъчни води във воден обект, в нарушение на емисионните ограничения. В съотвествие със съставите на административни нарушения са различни и субектите на отговорността. Субект на отговорност по чл.200 ал.1 т.2 предл. второ от ЗВ може да бъде само титуляра на разрешителното в качеството му и на субект на задълженията по чл.48 от ЗВ, която норма визира като задължено лице за спазването им водоползвателя. Следователно всяко обвинение за неспазване на условията на разрешителното, независимо дали представлява неизпълнение на общото задължение по чл.48 ал.1 т.11 или на друго специално задължение от изброените в същата разпоредба, се подвежда под състава на чл.200 ал.1 т.2 от ЗВ, освен като друга специална административно наказателна разпоредба не съдържа конкретен състав на отговорност за неизпълнение на специфично задължение на водоползвателя. Сравнението между хипотезите на чл.200 ал.1 т.6 и чл.48 ал.1 т.3 от ЗВ сочи на противоречие между правното и фактическо обвинение и основанието за налагане на имуществената санкция. Състава на чл.200 ал.1 т.6 от ЗВ не съдържа като съставомерен елемент неспазването на условията на разрешителното за водоползване, нито поставя изискване за специално качество на субекта на отговорността. Като е отправил обвинение за неспазване на условията на разрешителното касателно качеството на водата, въведено с чл.48 ал.1 т.3 от ЗВ, а е наложил наказание по чл.200 ал.1 т.6 от ЗВ, АНО е допуснало съществено нарушение на изискването за единество между правно и фактическо обвинение, конкретно – ангажирана е отговорността на лицето за деяние, което не е описано в обстоятелствената част на НП. Установеното противоречие между нормата, посочена като нарушена и административно наказателната разпоредба, не е обсъждано в решенията, които цитира въззивния съд, поради което не може да се приеме за основателно възражението на ответника по касация за вече установена практика по този въпрос. Касационната инстанция обсъжда в мотивите на решението само доводите на страните, поради което и в цитираните решения няма мотиви относно съответствието между чл.48 ал.1 т.3 и чл.200 ал.1 т.6 от ЗВ.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221 ал.2 предл. второ от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №15/22.03.2017 год., постановено по АНД 376/2016 год. по описа на Гълъбовския районен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ НП № 47/12.12.2016г. издадено от Директора на РИОСВ Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.