РЕШЕНИЕ

№39 гр. Стара Загора 16.02.2018г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в откритото заседание на осми февруари, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОЙКА ТАБАКОВА

ЧЛЕНОВЕ : ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретаря Албена Ангелова, с участието на прокурора Петя Драганова като разгледа докладваното от съдията ИРЕНА ЯНКОВА, касационно административно наказателно дело № 14 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от от главния юрисконсулт на Изпълнителна агенция за медицински одит (ИАМО против решение № 474 от 17.11.2017 г., постановено по а.н.д. № 1010 по описа за 2017 година на Казанлъшкия районен съд.В жалбата се релевират доводи, че неправилно въззивният съд бил приел, че нормата на чл. 81,ал.2, т.1 от Закона за здравето е декларативна и не съдържа задължение за определено поведение.Решението на районния съд било необосновано и не било изградено на обективно, всестранно и пълно изследване на данните по делото .Според изложеното в жалбата ответникът по касацията доктор М.Г. не била извършила в достатъчен обем и своевременно преглед на пациента. Цитираната по-горе норма, която въвеждала изисквания за „ своевременна, достатъчна и качествена медицинска помощ” представлявали императивни постулати, чието нарушение винаги водело до противоправно поведение и основание на реализацията на административно наказателната отговорност на лекаря, които ги е нарушил.. По същество релевира касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Моли съда да отмени решението на районния съд и да потвърди наказателно постановление № 27-88/10.08.2017 година на Изпълнителния директор на изпълнителна агенция „ Медицински одит” гр. София.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателите, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка на същото, за наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежни страни и са процесуално допустима.

Разгледано по същество същата е неоснователна.

Производството пред Районен съд Казанлък се е развило по жалба на д-р М.Д.Д.- Г. *** против Наказателно постановление № НП № 27-88/10.08.2017 на Изпълнителния директор на ИА МО, с което й е наложено административно наказание „ глоба” в размер на 300 лв на основание чл.229 ал.1 от Закона за здравето (ЗЗ) за нарушение на чл. 81 ал.2 т.1 от същия закон в частта „достатъчност и своевременност на медицинската помощ”, във връзка с чл. 235 от ЗЗ, като се сочат за неизпълнени изискванията на раздел на разпоредбата на чл. 81,ал.2,т.1 от ЗЗ.

Административното обвинение почива на фактическа обстановка, подробно описана в АУАН № А 27-88 от 09.05.2017г, съставен от д-р Любомир Чепилски на началник отдел в ИАМО и съответно възпроизведена в наказателното постановление, издадено въз основа на този акт, а именно НП 27-88 /10.08.2017г., издадено от Изпълнителния директор на ИА МО гр. София.

Административното обвинение е повдигнато на д-р М.Д.- Д. за това, че в качеството й на Началник отделение по хемодиализа в МБАЛ „ Доктор Христо Стамболски” гр. Казанлък, осъществила медицинското обслужване на дата 16.01.2017 г. на лицето Аньо Георгиев Грозев на 56 г. от гр.Гурково, област Стара Загора, с място на нарушението – в МБАЛ „Проф.д-р Христо Стамболски” жгр. Казанлък..

Като нарушение на ответника по касацията се вменява следното деяние, възприето като пропуски, а именно, че доктор Г. – Д. в отделението по хемодиализа не е извършила обстоен преглед на пациента . Въпреки данните за преживяна травма и непрекъснато приемане на инхибитори за агрегация не е назначила своевременно консултация с травматолог.

Въззивният съд е отменил НП като незаконосъобразно, приемайки че чл. 81, ал. 2, т. 1 от ЗЗ не визира конкретно задължение за действие или бездействие, което би могло да осъществи конкретен състав на административно нарушение Приел е, че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като е налице несъответствие в описанието на нарушението и законовите разпоредби, които се твърди да са били нарушени.

Касационната жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 208 от АПК, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК.

В пределите на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост на оспореното решение на Казанлъшкия районне съд. На база установената фактическа обстановка касационния съд намира решението като за правилно, по следните съображения

Нарушителят е привлечен към административнонаказателна отговорност за нарушение разпоредбите на чл. 81, ал. 2, т. 1 от Закона за здравето, съгласно който "Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: "своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ", в частта "достатъчност и качество на медицинската помощ".

Съгласно чл. 80, ал. 1 от ЗЗ "качеството на медицинската помощ", съставляваща принцип по чл. 81, ал. 2, т. 1 от ЗЗ се основава на медицинските стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и Правилата за добрата медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от ЗСОЛЛДМ. В нормативната уредба липсва легална дефиниция за "достатъчност на медицинската помощ", с оглед на което следва да бъдат съобразени видовете и обема на медицинските дейности, утвърдени с гореописаните медицински стандарти. Предвид на това, посочената в НП като нарушена норма – чл. 81, ал. 2, т. 1 от ЗЗ няма самостоятелно приложение. Същата не съдържа конкретен състав на административно нарушение, а регламентира принципите на правото на достъпна медицинска помощ и само нейното посочване не е достатъчно за индивидуализацията на нарушението. Посочената разпоредба следва да се прилага във връзка с чл. 80 от ЗЗ, чрез посочване на конкретното нормативно установено задължение от съответния утвърден медицински стандарт, което наказващия орган приема, че е нарушен. В НП е изписано, че в практиката се е наложила дефиниция на термините "Качеството на медицинската помощ, съгласно определение на Световната здравна организация". Практиката на СЗО обаче не е медицински стандарт, приет по реда на чл. 6 от ЗЛЗ, нито е правила. Правилата би следвало да бъдат приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, който регламентира, че правилата се приемат от Българския лекарски съюз, който ги предлага за утвърждаване от министъра на здравеопазването. Едва след утвърждаването им от него те стават задължителни за практикуващите лекари. Такива правила за добра медицинска практика за лекарите няма публикувани. Липсата на такива позовавания на разписани правила за дължимо поведение, прави невъзможно осъществяването на контрол от страна на съда, дали конкретни действия или бездействия осъществяват състава на административно нарушение. Съгласно чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове при реализирането на административнонаказателната отговорност е недопустимо административнонаказателните норми да се прилагат по аналогия или да се тълкуват разширително. Неизписването на всички фактически и правни основания, въз основа на които наказващият орган е извел своите изводи, относно наличието на елементите на посоченото в НП административно нарушение е съществено процесуално нарушение, което засяга освен правото на защита на сакционираното лице, но и правомощието на съда да извърши проверка до колко действителната вола на органа е постановена в съответствие със закона.

. За да е налице коректно, ясно и точно описание на нарушението, следва в АУАН и НП да е посочено кои точно медицински стандарти или добри медицински практики е следвало да бъдат приложени от лекуващия доктор в хода на лечението на пациента и кои конкретно алгоритми на съответните стандарти и в какъв времеви момент. Липсата на такива изрични позовавания за конкретния случай, прави невъзможен и съдебния контрол за тяхното изпълнение. Допуснатите лекарски грешки следва да се санкционират, но при спазване на законовите изисквания за форма и съдържание на административнонаказателните актове.

С оглед изложените съображения съдът намира, че не са налице твърдените в касационните жалби касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 474 от 17.11.2017г. постановено по А.Н.Д. № 1010 / 2017г. по описа на Районен съд Казанлък.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.