Р Е Ш Е Н И Е

№158 24.04.2018 г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на дванадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретаря Пенка Маринова

и с участието на прокурор Петя Драганова

като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА КАН дело № 130 по описа за 2018 год, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е въз основа на касационна жалба от И.И. В. , чрез пълномощника му по делото адв. Е.Е. срещу решение № 85 от 01.02.2018 г., постановено по АНД № 3151/2017 г. по описа на Районен съд – гр.Стара Загора. С обжалвания съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 121/13..10.2017 г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) - гр.Стара Загора, с което на основание чл. 417, ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД) на касационния жалбоподател е наложено административно наказание „ глоба” в размер на 500 (петстотин) лева, за нарушение на чл. 132, ал.1, т.5 от с.з.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение, поради издаването му в нарушение на материалния закон. Сочи се, че неправилно съдът бил приел , че не е налице маловажен случай на административно нарушение. . Според касатора с оглед на събраните по делото доказателства се било установявало, че от смъртта на животното не били настъпили каквито и да е вредни последици за околната среда и за жителите на селото. Смъртта на коня не била настъпила от нещастен случай , а не от заразна болест Касаторът бил съдействал и на проверяващите органи. Наложеното наказание противоречало и на целта на закона , а именно да санкционират лица, които по някакъв начин са застрашили живота и здравето на населението . Деянието само формално представлявало административно нарушение. Въз основа на наведените в жалбата аргументи, касационният жалбоподател намира, че оспорваното съдебно решение, потвърждаващо наказателното постановление, е незаконосъобразно, поради което моли същото да бъде отменено и да бъде постановено ново решение, отменящо Наказателно постановление № 121/13..10.2017 г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) - гр.Стара Загора,

В откритото съдебно заседание И.В., чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и доразвива доводите, изложени в нея. Моли съда да се произнесе с решение, с което да отмени акта на въззивния съд, както и потвърденото с него наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба - Областна дирекция по безопасност на храните - гр.Стара Загора не изпраща представител, но в писменото си становище релевира доводи за неоснователност на подадената касационна жалба

Представителят на Старозагорската окръжна прокуратура пледира за неоснователност на жалбата и предлага решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна - участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима. Съгласно чл. 63, ал.2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХII от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно производство, съдът намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:

Предмет на касационно оспорване е решение на районния съд, с което е потвърдено Наказателно постановление 121/13..10.2017 г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) - гр.Стара Загора с което на основание чл. 417, ал.1 от ЗВМД на И.И. В. е наложено административно наказание „ глоба” в размер на 500 (петстотин) лева. От фактическа страна административно наказателното обвинение е повдигнато за това, че И.В. не е уведомил незабавно ветеринарния доктор, кмета на селото за собственотио му умряло животно – кон.

. Нарушението е извършено на 23.06.2017 г., а е установено на 27.06.2017 година

. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е приел, че В. е нарушил разпоредбите на чл. 132, ал.1 от ЗВД, доколкото той не е предприел адекватни действия в унисон с изискванията на чл. 132, ал.1, т.5 от ЗВД, незабавно писмено да уведоми ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект, кмета на населеното място, както и обекта за обезвреждане на странични животински продукти, обслужващ съответната територия, за умряло на 23.05.2017 г. животно (кон).

.

Старозагорският административен съд приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият съдебен състав съобрази, че същото е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд е направил правилни и законосъобразни изводи, които напълно се споделят от касационната инстанция. Правните доводи кореспондират с доказателствения материал, като решението е постановено при обсъждане на релевантните за това доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност. Фактите по делото са възведени въз основа на надлежно събрани по реда на НПК писмени и гласни доказателства, които правилно са преценени от решаващия съд. Не са налице твърдените от касатора закононарушения при събиране и преценка на доказателствата по делото, още по-малко при тълкуването и прилагането на законовите норми.

Настоящият съдебен състав намира, че при правилно установена фактическа обстановка, въззивният съд е направил обосновани изводи досежно приложението на закона, които се споделят от касационната инстанция, с оглед на което не са налице визираните от касатора касационни основания за отмяна на атакувания съдебен акт.

Касационната инстанция намира за правилни и съответни на установените по делото факти и на относимите нормативни разпоредби изложените от въззивния съд аргументи, обосноваващи извода, че е осъществен съставът на административно нарушение с придадената от административно наказващия орган правна квалификация. Съгласно чл. 132, ал.1, т.5 от ЗВД собствениците, съответно ползвателите на животновъдни обекти със селскостопански животни незабавно писмено уведомяват за умрели животни ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект, кмета на населеното място и обекта за обезвреждане на странични животински продукти, обслужващ съответната територия. Неизпълнението на визираното в нормата задължение е скрепено със санкция, регламентирана в чл. 417 от ЗВД, според която собственик на селскостопански животни, който не изпълни задължение по чл. 132, ал.1, т.1 - 3, 5, 10, 11, 13, 15 - 20 и 24, се наказва с глоба от 500 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 5000 лв. . Предвид посочените норми, предвидени като санкционни и в процесното НП, съдът намира изводите на районния съд за правилни. Безспорно е установено на 23.06.2017 г., че изискуемите от закона задължения не са били спазени, въпреки че животно, собственост на касатора е умряло.

На следващо място - извършеното нарушение е подробно описано в обстоятелствената част на АУАН и НП, ясно е изпълнителното деяние и извършителят, правилно е приложена и санкционната норма, поради което издаденото НП се явява законосъобразно. По делото не са представени конкретни доказателства, опровергаващи констатациите на контролните органи или поставящи под съмнение истинността на установените факти.. На касационния жалбоподател е наложена санкция в размер на500 лева, т.е. в минималния размер, предвиден за извършеното от него неизпълнение на административно задължение, което изключва възможността за налагане на по-леко наказание по вид и размер (арг. от чл. 27, ал.4 от ЗАНН). Същевременно нарушението не може да се квалифицира като маловажно такова по смисъла, вложен в чл. 28 от ЗАНН, като изложените от въззивния съд мотиви в тази насока изцяло се споделят от касационната инстанция, поради което не е необходимо тяхното повтаряне.

Горното мотивира настоящият състав да приеме, че касационната жалба се явява неоснователна. Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл. 218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон.

.

С оглед на гореизложеното съдът приема , че решението на районния съд е постановено в противоречие с приложимите правни норми и не в съответствие с материалния закон и следва да бъде отменено, ведно с оспореното наказателно постановление

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 85 от 01.02.2018 г., постановено по АНД № 3151/2017 г. по описа на Районен съд – гр.Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.