Главно меню:
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 370
гр.Стара Загора, 11.09.2019г.
Старозагорският административен съд, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, седми състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при участието на секретаря......................................................, като разгледа адм.д. № 670 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.166, ал.4 във вр. с ал.2 и ал.3 от Административно-
Образувано е по жалба от Брикел ЕАД
След преценка на материалите по делото съдът намира направеното искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорения акт за процесуално допустимо.
Разгледано по същество същото е неоснователно по следните съображения:
Обжалваната заповед е от категорията административни актове, по отношение на които е налице законово установено изключение от регламентирания в чл.166, ал.1 от АПК принцип за суспензивния ефект на подадената жалба.
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №РД-
При липса на регламентирани в ЗООС материалноправни предпоставки за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на акта, следва да се приложи разрешението, дадено в общата разпоредба на чл.166, ал.4 от АПК, предвиждаща, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон може да бъде спряно от съда по искане на оспорващия при условията на чл.166, ал.2 от АПК – а именно, когато предварителното изпълнение може да причини на жалбоподателя значителна или трудно поправима вреда, която да релевира осезателно застрашаване на частния интерес, като основание за прилагане на обезпечителната мярка. Законодателят не изисква кумулативно наличието на двете характеристики на вредата, а наличието на която и да е от тях е достатъчно да обоснове приложението на чл.166, ал.2 от АПК. Вредата може да бъде както имуществена – загуба или пропусната полза, така и да се изразява в засягането на неимуществени права и свободи. Настъпването й следва да е достатъчно вероятно. Изискването е вредите да са резултат от предварителното изпълнение, а не от самия административен акт. В тежест на оспорващия е да установи необходимостта от спиране на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение на административния акт, като докаже с допустими доказателствени средства своите твърдения. Нормативните изисквания са в съотношение на алтернативност, като във всеки отделен случай съдът преценява дали защитата на частен интерес може да бъде противопоставима на обществения интерес и да го преодолява.
Изпълнението на невлязъл в сила индивидуален административен акт, допуснато независимо дали по силата на закона или по разпореждане на компетентния административен орган, винаги въздейства върху правната сфера и върху икономическия интерес на адресата. Но това негативно въздействие подлежи на доказване във всеки конкретен случай в съответствие с основанията, предвидени в закона.
В случая с констативен протокол №928/03.09.2019г. на РИОСВ, при извършена проверка на Брикел ЕАД – гр.Гълъбово, е констатирано нарушение на разпоредбите на чл.123в, т.1 и т.2 от ЗООС. Жалбоподателят не е информирал компетентния орган за планираната промяна в естеството на производствената дейност, каквато се явява смяната на горивото и като е използвал друго гориво, освен разрешеното, операторът е нарушил условията в издаденото му комплексно разрешително. С оглед на тези обстоятелства е наложена процесната ПАМ със срок на действие до преустановяване на извършеното нарушение по чл.123в, т.1 и т.2 от ЗООС. С наложената ПАМ е спряна експлоатацията на горивната инстанция, експлоатирана от Брикел ЕАД – гр.Гълъбово, с което на практика е преустановена основната дейност на дружеството.
Действително прекратяването на основната дейност на дадено предприятие е предпоставка за настъпването на значителна и трудно поправима вреда, и би довело до затруднение както на осигуряването на средствата за заплащане текущи задължения, така и за изпълнение на поети договорни задължения. В подкрепа на това в случая е представеното от жалбоподателя писмо от „Гранд енерджи дистрибюшън“ ЕООД от 10.09.2019г., с което Брикел ЕАД – гр.Гълъбово е уведомено, че поради наложената ПАМ дружеството ще дължи неустойка в размер на 50% от средната продажна цена до момента на прекратяването сключеното между страните Рамково споразумение от 01.11.2015г. Но това не е достатъчно да обоснове, че от незабавното изпълнение на заповедта биха настъпили значителни и непоправими вреди. Твърденията на жалбоподателя и ангажираните към настоящия момент по делото от него доказателства установяват наличието на частен интерес, засягащ негови имуществени интереси, както и евентуални финансови затруднения на партньори по сключените договори и трудови правоотношения с работниците. Тези интереси обаче по значимост не могат да се съпоставят с обществения или държавния интерес във връзка с опазване живота и здравето на населението на град Гълъбово и околностите, с оглед неизпълнението от страна на Брикел ЕАД – гр.Гълъбово на условията от издаденото му комплексно разрешително. Посоченото в жалбата прекъсване на топлоснабдяването на жителите на гр.Гълъбово също не е значителна или труднопоправима вреда за оспорващия заповедта, а би представлявала такава за потребителите на топлоенергията, следователно също не удовлетворява изискванията на закона за доказване на вероятността за настъпване на твърдените вреди от изпълнението на оспорената заповед.
По преписката са налице данни (писмо от Брикел ЕАД до Директора на РИОСВ), че за периода 09.09.2019г. до 20.09.2019г. е предвидено цялостно спиране на дружеството за извършване на профилактика на основните и спомагателните съоръжения в централата. За прекратяване на основната дейност на дружеството и погасяване на енергийните котли, поради извършване на планов ремонт, свидетелства и приложения по делото протокол №006 909/09.09.2019г. за поставяне на пломби на шестте котли към горивната инсталация в изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №РД-
На следващо място следва да се отбележи, че за евентуалното настъпване на имуществени вреди – в случая финансови загуби, е предвиден ред на обезщетяване по реда на глава XI от АПК при евентуална отмяна на оспорения административен акт, т.е. сочените в жалбата евентуални вреди са поправими и е налице изричен процесуален ред за обезщетяване при евентуална отмяна на Заповедта за налагане на ПАМ.
В заключение следва да се посочи, че е налице и изключително важно ограничение, което законодателят е наложил при преценката на възможността от предварително изпълнение да настъпят значително или трудно поправими вреди и това е изискването фактите и обстоятелствата, въз основа на които се оценява вредата, да са нови. Това означава, че тези факти и обстоятелства следва да са настъпили след издаване на акта, когато предварителното изпълнение е по силата на закона. В случая ангажираните към настоящия момент по делото доказателства от страна на жалбоподателя установяват наличието на частен интерес, засягащ негови имуществени интереси, както и евентуални финансови затруднения на партньори по сключените договори и трудови правоотношения с работниците, но тези обстоятелства явно касаят изпълнение на текущи договори, сключени преди налагането на ПАМ и не представляват изискуемите от закона нови обстоятелства.
С оглед гореизложеното съдът намира, че искането за спиране допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка №РД-
Водим от горните мотиви и на основание чл.166, ал.3 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Брикел ЕАД – гр.Гълъбово, обл.Стара Загора, представлявано от изпълнителния директор Я. П., за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка №РД-
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-
СЪДИЯ: